Кевин Андерсън - Метален рояк

— Трябва да се върна на Илдира незабавно! — извика гневно Джора’х и плитката му се нави като змия. Базил примигна, изненадан, че се движи сама.

Зелената жрица застана до Джора’х и каза високо:

— Илдира е нападната от фероуите! Миджистра е в пламъци. Магът-император трябва да е там, за да поведе хората си. Слънчевият флот търпи поражение.

Базил прие неочакваните новини с голям интерес. Какво ли бяха направили илдирийците, за да ядосат фероуите? Е, щом вече отслабеният Слънчев флот бе зает с новия враг, толкова по-добре. Земните въоръжени сили нямаше защо да се тревожат за нападение от страна на Илдира.

— Тогава с радост ви предлагам безопасно място тук сред нас. Ние ще ви защитим.

Зелената жрица се обади отново:

— Вече изпратих съобщение през телевръзката. Крал Питър и кралица Естара знаят, че сте взели мага-император за заложник.

— Питър може да дойде тук, когато пожелае, и да се опита да го спаси.

Базил се радваше, че бе отнел фиданката на тази жена. Тя вече нямаше да изпраща или да получава нови съобщения. Откъснати, тези двамата бяха напълно под негов контрол.

В свитата имаше и човек, при това учен. Антон Коликос. Изглеждаше му странно познат. Всъщност да — тъкмо Антон бе уведомил Ханзата за изчезването на родителите си, Маргарет и Луис Коликос, и бе поискал помощ, за да ги издири. Базил се чудеше дали младият учен е научил нещо ценно за илдирийците след престоя си сред тях. Реши да нареди да го подложат на разпит.

Заместник-председателят Каин докосна рамото на Базил.

— Сър, може би ще е по-добре да продължим обсъжданията по-късно, когато страстите се поуталожат.

— Хората ми са нападнати — разгорещи се Джора’х. — Мога да, само да се ядосам, а не да се успокоя.

— И въпреки това моят заместник има право, а и имам важна среща с архиотеца в държавната сграда на Ханзата. Дойдох само да ви поздравя и да поставя началото на разговорите ни. — Базил се усмихна приятелски, по начин, който показваше, че отдавна е забравил как се прави това. — Вие и спътниците ви можете да почакате тук. Не се тревожете за нищо.

Председателят се обърна, излезе и стражите затвориха вратите зад него. Базил вече не чуваше гневните крясъци. Усмихваше се доволно, докато двамата с Каин вървяха към совалката.

Архиотецът пристигна в най-високата част на пирамидата на Ханзата. Той вече бе друг човек, макар да знаеше мястото си и да следваше инструкциите. С времето председателят се надяваше да сформира подходящ екип от хора, които да вярват в личната му визия. Само тогава Ханзата щеше отново да стане силна.

Водачът на Църквата на единството правеше сбирки всеки ден, за да всее страх и параноя от завръщащите се «демони». Базил се съмняваше, че насекомите изобщо ги е грижа за човешката цивилизация. Дадените от колонистите жертви просто се бяха оказали на грешното място в грешното време. Щом бяха почти изчезнали, кликисите не можеха да представляват голяма военна заплаха, независимо от налудничавия рапорт на генерал Ланиан за Пим, нали така?

Докато архиотецът репетираше новата си реч, написана от Базил, председателят каза на Каин:

— Разумният политически контрол не може вече да въздейства върху хората. Аз им гласувах доверие, като се надявах да загърбят дрязгите си за доброто на цялото човечество. За мое разочарование това се оказа неуспешна стратегия.

— Каква друга тактика ще използвате, господин председател? — попита Каин, без да е сигурен дали иска да получи отговор.

— Законите могат да помогнат да се контролира разумна група граждани, но освен това те дават възможности за безкрайни обсъждания и интерпретации. Религиозните закони, от друга страна, са много по-строги. Те не позволяват компромиси и ни дават предимството, от което се нуждаем.

— Хората ще разберат играта ви, господин председател. Те са по-интелигентни, отколкото смятате.

Базил се засмя.

— Историята доказва противното отново и отново.

Архиотецът се обърна към тях, беше свъсил вежди.

— Тази проповед е доста подстрекаваща. — Но когато Базил му хвърли рязък поглед, бързо се поправи: — И отлична като изложение. Прав сте да разбуните хората.

— Изрепетирай я добре, преди да я изнесеш. Това е важно обръщение.

— Не са ли всички такива, господин председател?

— Разбира се, че са.

Архиотецът излезе от кабинета и Базил и заместник-председателят останаха сами.

— Наясно съм със ситуацията, господин Каин. За да създадем наистина значим религиозен плам, от какъвто имам нужда, Ханзата се нуждае от обаятелен религиозен водач. Нашият добре подкован архиотец просто не може да изпълни тази роля. Твърде питомен е. Трябва ни нов крал, който да ни поведе под егидата на единството. Разбираш ли, хората са лишени от истински монарх и жадуват за него. Този крал ще бъде нашият спасител. — Той натисна един бутон, за да доведат кандидата, когото бе държал толкова дълго в изолация. — Планирам това от доста време.