Кевин Андерсън - Метален рояк

Изчака няколко секунди, но никой не се обади. Собственият й екипаж обаче я обсипа с радостни възгласи. Хаким Алаху и другите водачи на Реджак изглеждаха доволни.

— Време е да действаме. — Уилис избра двадесет и пет души, в чиято вярност бе сигурна. — Да завладеем совалката, преди хората на генерала на «Юпитер» да започнат да подозират нещо. Вече знаем, че си умират да натискат спусъка.

Качи се с хората си в совалката, наясно, че няма достатъчно огнева мощ, за да се изправи пред дреднаут на ЗВС. Трябваше да овладее нещата, преди да се стигне дотам.

Лейтенант-командир Бриндъл се изненада от появата й на мостика на водещата манта.

— Адмирале! Опитвахме се да се свържем с вас. След като генералът започна обръщението си към войските, загубихме контакт с повърхността.

— Да, имаше срив в комуникациите. — Тя бе настояла совалката да запази радиомълчание и бе излъчила само секретния си код, за да се качи на борда на мантата.

Бриндъл я засипа с въпроси:

— Но къде е генералът? Това изобщо не е според процедурите.

— Ще ви обясня всичко след минута. — Тя тръгна към командното кресло и Бриндъл бързо го освободи. — Първо да изпратя съобщение до «Юпитер».

— Веднага ще се свържа с капитана му и…

— Няма нужда. — И докато гледаше как «Юпитер» пълзи зад тях като огромен брониран кит, тя набра кода. Искрящи светлини примигнаха, отбелязваха палуба след палуба — Изпратете това. Не чакайте потвърждение.

— Какво става, адмирале? Къде е генерал Ланиан? Случило ли се е нещо? Капитанът на «Юпитер» непрестанно…

Тя му хвърли студен поглед.

— Да ви се струва, че участвам във вечерно шоу, господин Бриндъл?

Свързочният офицер рапортува:

— Вече е изпратено, адмирале.

Уилис така и не бе простила на генерал Ланиан, че беше поел командването на нейния «Юпитер». Устните й се извиха в доволна усмивка, докато светлините на дреднаута угасваха една по една, палуба след палуба. Оръжейните портове се затвориха, двигателите спряха и оставиха дреднаута безпомощен в пространството.

— Адмирале, нещо става с «Юпитер»! — възкликна Бриндъл. — Нападат ли ни?

— Не се тревожете. Този кораб повече няма да ни създава проблеми. — Уилис поклати глава малко учудено. — Не мога да повярвам, че генералът е смятал, че ще забравя собствения си гилотиниращ код.

По-вероятно не си бе представял, че тя ще го използва.

Лицето на Бриндъл бе разкривено от гняв.

— Адмирале, това… това не е редно!

— Съвсем според процедурата освободих генерал Ланиан от командването, като посочих много нарушения на военния устав.

— Нарушения на устава?!

— Като за начало стрелба по невъоръжен скитник, убийство на невинни цивилни, злонамерено разрушаване на частна собственост и опит за военен преврат срещу законно правителство. — Усмивката й беше студена. — Мога да изредя и още, ако желаете.

Преди Бриндъл да каже нещо, няколко души на мостика се развикаха одобрително.

— Време беше, адмирале!

Уилис беше доволна, че е предвидила ефекта на новините върху войниците си.

Но продължи да наблюдава Бриндъл.

— Притеснява ли ви нещо, господин Бриндъл?

Устните му замърдаха беззвучно. Накрая той проговори.

— Да, адмирале, да. Вие узурпирате мястото на командващия си офицер. От вас се очаква да изпълнявате заповедите на генерала, независимо дали сте съгласни, или не.

— Запознайте се с историята, лейтенант-командир, и ще се убедите, че «Просто изпълнявах заповеди» не издържа като защита за извършени престъпления срещу човечеството. Прегледахте ли кадрите от Уск, с които генералът толкова се гордее? Искаше да направи същото тук, без процес и без доказателства! Никога нямаше да мога да спя спокойно, ако го бях оставила да го направи.

Нямаше време за дълги излияния. Тъй като Бриндъл все още се бореше със съмненията си, тя взе бързо решение.

— Не искам на мостика си човек, който се съмнява в правилността на действията ми. Вървете в каютата си и си помислете, господин Бриндъл. Прокарайте това решение през моралния си компас. Ако нещата се развият зле, лично ви гарантирам, че няма да бъдете уличен в нищо от това, което ще предприема.

Без да каже нищо, без дори да отдаде чест, Бриндъл напусна мостика. Уилис седна на командното кресло и продължи:

— Генерал Ланиан каза, че председателят го е изпратил със съвсем малко екипаж, целта била да се покажат големите оръжия. Нужна ми е абордажна група, която да овладее «Юпитер».

Стана и закрачи по мостика.