Кевин Андерсън - Метален рояк

Пусна опърпаната раница на пода. Досега другите вече трябваше да са излезли навън. Разчиташе на това. Ако не се бяха измъкнали, кликисите щяха да се нахвърлят върху тях. Дейвлин измъкна синтезаторните ленти на Орли и ги разви върху каменния под. Слава богу, все още работеха.

Активира захранването, свърза проводниците и отвори панела към интеркома, за да закачи жиците. Няколко нестройни звука се разнесоха във въздуха, но никой от кликисите не им обърна внимание. Работеше по инстинкт. По време на многото си мисии като шпионин на Ханзата беше научил как работят почти всички обикновени системи. Ако малката музикална кутийка на Маргарет Коликос беше направила достатъчно впечатление на люпилото, то много по-майсторската музика на Орли би трябвало да има сходен ефект. Дейвлин щеше да изнесе на буболечките малък концерт. Надяваше се това да се окаже достатъчно.

Повика записите в чипа, включи мелодиите на непрестанно повтаряне, нагласи звука на максимална сила и пусна музиката.

Мелодиите се разнесоха от разположените на равни разстояния из кликиските тунели високоговорители. Работниците се устремиха към него, но в мига, в който се разля музиката, се залюляха, сякаш бяха зашеметени.

Лентите продължиха да свирят, мелодията се усили, нотите пленяваха кликисите. Като слушаше чрез всичките си членове, люпилото би трябвало да е замаяно.

Дейвлин прескочи веригите и се затича. Време беше да се измъкне оттук.

Зан’нх остави аварийни екипи на всеки от петте празни кораба на тал О’нх, за да извършат необходимите поправки и да върнат бойните лайнери на Илдира. След това незабавно потегли с останалата част от флота си. Райдек’х и ослепеният тал бяха закарани при медиците на флагманския му кораб. Зан’нх се устреми с пълна скорост към Миджистра.

Когато пристигнаха, видяха, че фероуите вече са там.

Десетина огнени кълба плаваха в небето над Призматичния палат, кръжаха над кристалните кули и подпалваха фонтаните и огледалата. Едно от минаретата на двореца се бе свлякло в стъклоподобна разтопена капка. Оранжевите припламвания, които проблясваха зад стените, подсказваха, че вътре кипи отчаяна битка.

Върху елипсовидния хълм в центъра на седемте потока поклонниците се блъскаха в опит да намерят укритие от огнената буря, но нямаше къде да избягат и се превръщаха в живи факли.

Зан’нх и всички на бойните лайнери усещаха отекващия ужас. Преди, когато бе убивал жертвите си, лудият губернатор ги бе изрязвал от тизма и ги бе унищожавал чак след това. Сега обаче оставяше завоюването на Илдира да блъска по тизма като зловещ чук, за да може всеки в империята да узнае какво прави. Магът-император сигурно се гърчеше в непоносима агония.

Адарът не знаеше как да се бори с такива врагове. Отиде да се посъветва със слепия тал в медицинския център, но О’нх заяви с мрачен глас:

— Нашите ракети и оръжия не му сториха нищо. Броните на бойните ни лайнери не можеха да издържат на топлината. Те са пламъци. Как се наранява пламък?

Зан’нх се замисли, напрегна въображението си и му се прииска адар Кори’нх или дори Съливан Голд или Табита Хък да бяха тук, за да му дадат съвет. Но нямаше време за подобни размисли. Фероуите атакуваха Призматичния палат! Не можеше да прекара дни в обмисляне на идеи, за да намери най-доброто решение. Трябваше да направи нещо веднага.

— Подгответе водните резервоари. Можем да успеем да угасим огъня, като използваме всичко, с което разполагаме.

Бойните му лайнери се устремиха с пълна скорост към пламтящите елипсоиди и насочиха водни струи срещу фероуите. Съвсем малко огнени топки бяха дошли на Илдира. Може би това щеше да се окаже достатъчно…

Като от експлодиращ бойлер, огромни облаци пара изпълниха въздуха, свръхнагрятата мъгла се заизвива във всички посоки. Фероуите продължиха да кръжат, да подскачат и да подпалват хора из града. Сега, когато бойните лайнери на адара бяха привлекли вниманието им, пламъците им станаха по-ярки.

При втората си атака адарът заля с вода площада пред Призматичния палат. Щом студените струи докоснаха нагретите кристални плочи, те се пръснаха. Горещо стъкло и метал се разтекоха в странни форми.

Два бойни лайнера съсредоточиха струите си върху една от огнените топки. Кълбото се замъгли и почерня, угасено от водата.

Ядосаните елементали се издигнаха, за да се сблъскат с илдирийските бойни кораби. Зан’нх почувства отекващата болка, когато екипажите на двата лайнера бяха изпепелени, а душепламъците им бяха погълнати от фероуите. Останали празни, без никой да ги управлява, двата кораба полетяха в тясна спирала надолу. И двата се разбиха в града.