Кевин Андерсън - Метален рояк

Внезапно почувства през тизма ехтящ призив за помощ, тревога и болка. Вцепени се, потрепери и почти падна от паниката в ума си.

— Огънят! Болката. Усещам ги в цяла Миджистра.

Връзката му с престолонаследника Даро’х беше кристално ясна; същото объркване ехтеше и от връзката с Язра’х, Осира’х и още много илдирийци. Ставаше нещо наистина ужасно, а той бе далече от хората си.

Нира също усети промяната. Докосна една от фиданките, която бе донесла в командното ядро, и каза:

— Колкер не е там. Никой друг не може да използва фиданката. Не знам какво става.

— Руса’х. Нападнал е с фероуите. Даро’х ни предупреди. Трябва незабавно да се върна на Илдира. — Звездните двигатели на бойния лайнер вече се зареждаха с енергия. Тизмът излъчваше вълна след вълна сътресения, хаос, разруха и ярък, ярък огън. — По-бързо! — изкрещя Джора’х.

Операторите на сензорите усетиха какво се случва и пръстите им заиграха по панелите. Тактическият офицер внезапно се обади:

— Господарю, приближават се големи кораби! Обкръжават ни. Много са. Кораби на Земните въоръжени сили.

Докато лайнерът набираше скорост, корабите на Земните въоръжени сили — страховит дреднаут и четири манти — пресякоха пътя им.

— Защо са тук? Заобиколете ги. Нямам време да се занимавам с човешката политика. Трябва да се приберем веднага!

— Да открия ли огън, господарю?

Джора’х не знаеше какво да каже. Слънчевият флот да открие огън срещу Земните въоръжени сили? Това беше безумие. Току-що беше сключил съюз с крал Питър.

— Тези кораби може и да са наши врагове, Джора’х — каза Нира. — Не разчитай ЗВС да са разумни… — Отново докосна фиданката и изпищя: — Фиданката в Призматичния палат! Унищожена е. Отрязана е… Дръвчето просто… изгоря.

Джора’х се вгледа в земните кораби, които препречваха пътя му.

— Да. Ако не се отместят, нямаме избор, освен да открием огън. Подгответе се.

Дреднаутът го лиши от възможността да решава: стреля без предупреждение и порази двигателите на бойния лайнер.

Още попадения разтресоха корпуса. Нира стисна фиданката, за да я предпази. Джора’х се хвана за перилата, докато корабът се накланяше под краката му.

— Защо стрелят по нас? — Изгарян от огъня на фероуите през тизма, той не можеше да мисли ясно. Илдира беше в ужасна беда. — Трябва да се измъкнем оттук!

— Двигателите не работят, господарю.

— Открийте огън. Целете се в дреднаута. Направете необходимото, за да се измъкнем.

Беше объркан. След тази мисия за мир и разбирателство на Терок не можеше да си представи, че може да се окаже въвлечен във война.

— Инженерите вече работят, господарю. Но не знаят дали ще могат да извършат поправките навреме.

Въпреки зловещата топлина и болката, струящи през фиданката й, след като фероуите бяха поразили Колкер, Нира трябваше да докладва какво става. Магът-император бе в опасност. Може би крал Питър или някой от скитническите кораби, или дори вердански боен кораб можеше да долети от Терок и да се притече на помощ.

На екрана се появи адмирал от ЗВС.

— Аз съм адмирал Естебан Диенте и предавам официалната покана на мага-император. Настояваме да се присъедините към нас.

— Покана? Вие стреляхте по флагманския ми кораб. Това е акт на война срещу Илдирийската империя.

Лицето на Диенте бе каменно.

— Председателят Венцеслас желае да обсъди предложения от взаимен интерес с вас, сър. Имам инструкции да ви ескортирам с полагаемите се почести до Земята.

— Отказвам! Току-що научих за разразила се криза в Илдира. Трябва да се върна в Призматичния палат незабавно.

— Това не е възможно, сър. Тъй като двигателите ви са повредени, ще взема кораба ви на буксир.

Яки магнитни лъчи вече бяха насочени към корпуса на илдирийския кораб. Джора’х усети разтърсването, докато ЗВС се скачваха.

— Отвличат ни! — извика Нира.

— А Миджистра е в пламъци! — Джора’х се обърна към Диенте. — Трябва да се върна незабавно, неотложно е. Моля ви, оставете ме да отида на Илдира. Веднага!

Диенте отвърна съвсем спокойно — личеше, че е упражнявал думите си много пъти:

— Вече говорихте с водача на престъпно правителство. Председателят, оторизираният представител на Земята, просто иска да му отделите също толкова време.

И без да остави мага-император да отговори, Диенте прекъсна връзката.

Джора’х беше пленен, а бойният му лайнер беше безпомощен. Императорският палат бе погълнат от пламъците на отмъщението на Руса’х.

Бойният лайнер тромаво се клатушкаше. Земните кораби го влачеха към Земята. А Джора’х не можеше да направи нищо.