Кевин Андерсън - Метален рояк

Генералът вдигна ръка, за да ги спре, и каза на Алаху:

— Дадохме ви възможност да говорите през последните няколко седмици и чухме повече от достатъчно. Не желаем да слушаме повече. — После, обзет от вдъхновение, говори още десет минути, без да каже нищо ново.

Когато спря за миг, сякаш за да събере сили за нов порой думи, Уилис се обърна към стисналите устни войници:

— Вие сте най-добрите войници, които имаме. Всеки от вас помни защо е влязъл в Земните въоръжени сили. Винаги сте били наясно, че ще трябва да изпълнявате трудни заповеди. Нашата войска преживя доста сътресения през последните години, не само заради бойните компита и хидрогите, но и заради ембаргото и прекъснатите търговски връзки, които доведоха до сериозен недостиг на суровини. Трябваше да изоставим доста от колониите на Ханзата, просто защото нямахме достатъчно звездно гориво.

— Съвсем вярно — вметна Ланиан. — Скитниците с тяхното ембарго ни докараха тези беди.

Уилис се усмихна широко, почти се ухили.

— Сър, всички видяхме преди малко как унищожавате цивилен скитник, който си тръгваше от Реджак. Всички ние чухме прокламацията на крал Питър, осъждаща и вашите действия, и действията на председателя Венцеслас. Всички сме запознати с признанието на Фицпатрик. Войските ми горят от желание да научат и вашата част от историята.

Лицето на Ланиан почервеня.

— Адмирале, получихте ясни заповеди да заличите всички следи от това съобщение.

Уилис се направи на изненадана.

— Генерале! Вие нямате правомощията да цензурирате думите на краля. Затова ни кажете, сега и тук, дадохте ли заповед за унищожаването на кораба на Камаров, след като сте конфискували товара от екти?

Ланиан се опита да избегне отговора.

— Не виждам какво общо има това със сегашната ни мисия. — Не беше особено сполучливо измъкване и всички разбраха какво означава. Войниците замърмориха неспокойно.

— Това значи «да», доколкото разбирам? — Уилис плъзна поглед към началника на Компанията, към рибарите, Алаху и пастирите на медузи. Трите млади момчета бяха явно ужасени. Никой от тези хора не заслужаваше да бъде разпънат на кръст като бедните старейшини на Уск. — Генерал Ланиан, няма да принудя войниците си да направят нещо, което не бих направила самата аз. И няма да ги карам да следват заповеди, които не бих последвала аз.

— Така и трябва да бъде, адмирале. А сега ще дам заповед да…

Уилис измъкна зашеметителя от церемониалния си кобур и го повали с изстрел нервнопаралитична енергия. Генералът се свлече на подиума.

Петнадесетимата му стражи посегнаха към оръжията си, но Уилис изкрещя в микрофона:

— Не мърдайте! Арестувани сте. Като командващ офицер от Земните въоръжени сили освобождавам генерал Ланиан от поста му и го обвинявам, както и всички вас, във военни престъпления. — Хвърли поглед към екраните, които продължаваха да излъчват кадри от Уск. — Бих казала, че доказателствата са повече от достатъчни. Време е някой да постъпи правилно — та дори просто за разнообразие.

Войниците й, очевидно във възторг от неочакваните й заповеди, се затичаха, за да заловят петнадесетте ужасени хардлайнери.

Дурис-Б бе експлодирала в изблик от светлина и топлина, бе се запалила наново и сега гореше в илдирийското небе. Седмото слънце вече не бе мрачно и мъртво. Но това не бе повод за радост.

Десет огнени топки изпълваха небето на Илдира като малки слънца. Въздухът бе пропит с миризмата на дим и изгорена кръв. Вътре в Призматичния палат престолонаследникът Даро’х се взираше през извитите панели на купола на небесната сфера и крещеше да се предприемат извънредни действия, но никой от съветниците му не знаеше какво да прави.

Първият разузнавателен кораб се бе върнал от Хоризонтния куп само преди час; екипажът му бе ужасен. Носеха много по-лоши новини, отколкото си бе представял магът-император. Дзелурия бе изгорена и унищожена, три други отломъчни колонии също. Нямаше оцелели. Тъй като трябваше да изпрати съобщение директно до баща си, престолонаследникът изпрати Язра’х да доведе Колкер: зеленият жрец можеше да използва телевръзката и фиданката в оранжериите на покрива, за да се свърже с Терок и да повика мага-император на Илдира.

Но Колкер и всичките му последователи се бяха запалили и изгорели. Илдирийците панически бягаха по улиците. Ужасът им отекваше през мрежата на тизма, но Даро’х го изблъска настрани и се опита да овладее паниката. След като баща му не беше тук, той трябваше да поеме задълженията му. Илдирийската империя разчиташе на него.