Кевин Андерсън - Метален рояк

— Маргарет, можеш ли да ни помогнеш да се измъкнем оттук? Донеси ни сечива, кликиски оръжия… нещо, което да ни даде поне шанс да се борим.

— Какво искат буболечките от нас всъщност? — попита Нико. — Вече убиха майка ми, убиха всички колонисти! Това не им ли е достатъчно?

— Колко смятат да ни държат?

— Можеш ли да ни донесеш вода? Храна?

Докато всички продължаваха да крещят един през друг, Дейвлин повиши глас:

— Ако кошерът вече се е разделил, не сме ли в безопасност засега?

— Фазата на експанзията се е ускорила и новото люпило ще се раздели отново много скоро — отвърна Маргарет. — Кошерът трябва да продължава да расте. Тези кликиси смятат да унищожат всички останали люпила в бъдещите кошерни войни. Следователно кошерът трябва да се възпроизведе отново и вероятно ще поиска да включи вашите човешки спомени и знания, за да получи предимство над останалите кошери — оръжие, за което те няма да подозират. Дарителите ще дойдат да ни вземат за следващото делене. Скоро.

Орли протегна ръка към компито.

— ДД, помогни ми! Убеди я да ни помогне!

— Няма нужда да ме убеждавате — каза Маргарет. — Дори да можех да ви измъкна от клетките, няма да стигнем далече. Наоколо гъмжи от кликиси. Определено няма да успеем да избягаме от кликиския град.

— Чуй ме — настоя Дейвлин. — Ако успеем да избягаме, можем да те отведем далече оттук. Можем да те заведем у дома. Нашият кораб е готов и зареден с гориво. Готови сме да излетим, трябва само се измъкнем оттук.

ДД изглеждаше въодушевен.

— Да, корабът е готов и аз много бих желал да си тръгна, Маргарет.

Възрастната жена явно не бе обмисляла възможност за бягство от много време.

Орли провря ръка през пречките.

— Моля те, Маргарет.

Преди Маргарет Коликос да отговори, група кликиси притича по коридора, сякаш повикана по спешност. Старата жена наостри уши, като че ли чуваше нещо, което никой друг не разбираше.

ДД завъртя глава.

— Улових ултразвуков сигнал от люпилото.

— Нещо става.

Дори тук, дълбоко в тунелите на древния град, те чуваха писукането и тракането, силния тътен на взривове.

— ЗВС ли идват? — обади се Нико от клетката. — Значи ли това, че сме спасени?

— Съмнявам се зевесетата да си мръднат задника за нас — каза Тасия. — Но може да са скитници. Може и да им е писнало да чакат да им се обадим.

На лицето на Маргарет се беше изписал истински ужас.

— Не, това не е човешка армия. Мисля, че сме нападнати от друг кошер.

— Искаш да кажеш, че ни нападат други кликиси? — попита Роб.

— Нападат люпилото. Другите кошери вече са започнали да увеличават териториите си и да се унищожават взаимно. Сега ще видим дали люпилото на Ларо е събрало достатъчно познания, за да спечели срещу тези врагове.

Кликисите тичаха по коридорите, заети да дават отпор на нападателите, и не обръщаха внимание на затворниците. Маргарет и ДД се отдръпнаха от пътя им. Експлозия пропука тавана на килията на Орли и по косата й се посипа прах. Още няколко бледи подобни на хора хибриди се стрелнаха покрай килията със странно тромава походка, следваше ги извисяващ се дарител — нов дарител. Той също имаше странни човешки черти.

Щом съществата минаха покрай тях, Дейвлин се възползва от суматохата и се хвърли върху дебелите решетки.

— Това е нашият шанс. И твоят шанс, Маргарет.

Докато се бият с другите, няма да се интересуват от нас. Можем да се измъкнем.

Засили се, блъсна пречките с цялата тежест на тялото си и няколко от тях се скъсаха.

— Прав си — съгласи се Маргарет и побърза да му помогне. — Да, мога да избягам. Да стана… свободна.

ДД изтича до килията на Орли, сключи ръцете си около една пречка, натисна силно и я счупи. Момичето се промуши през отвора, а ДД отиде да помогне на другите четирима затворници да се освободят.

Докато кликисите се биеха помежду си, малката група се измъкна през тунела.

Совалката на генерал Ланиан изпусна ненужни показни струи от спирателните дюзи и кацна на ограденото на понтонната база място. Както й бе наредено, Уилис бе изпратила до Компанията моторница, за да докарат Дрю Вардиан. Алаху излезе от дома си от гигантски празни черупки на медузи, а още петима собственици на големи стопанства от външните острови идваха насам заедно с двама от отговорниците за стадата на медузите. За всеки случай тя бе докарала и тримата тийнейджъри, които бяха откраднали двата рецирксорта от кулите.