Кевин Андерсън - Метален рояк

Табита включи двигателите и оръжейните системи. Отвори резервоара за екти и зареди звездните двигатели, след което изкара новия боен лайнер на пътешествие до няколко близки системи. Раздаваше заповеди от мостика. Илдирийският екипаж ги изпълняваше сякаш тя бе самият адар.

— Приближаваме Дурис-Б, капитан Хък — докладва един от войниците. Табита сама си бе дала тази титла и бе доволна от нея.

— Влезте в орбита и се приближете. — Искаше да види мъртвото слънце, мрачния белег в илдирийската душа. Астрономите продължаваха да следят звездната пепел, като се надяваха на знак за ново разпалване на ядрените огньове. За Табита това беше просто мемориал от войната.

— Да проверим системите. Пълни тестове на аналитичните панели. Калибрирайте ги според предишните указания.

Макар да беше изстиващ въглен, който вече не грееше, звездата Дурис-Б запазваше масата и гравитацията си. Табита нареди бойният лайнер да се приближи предпазливо, като непрекъснато следеше двигателите, за да е сигурна, че ще може да се измъкне, ако се наложи.

— Имаме проблем с калибрирането, капитан Хък. Дурис-Б излъчва много повече топлина от очакваното.

— Махнете някои от филтрите. Искам да погледна.

Докато наблюдаваше, изгорялата звезда започна да искри. Светлината засия от недрата й, сякаш нещо бе разпалило самото й ядро, като пламтящ въглен, обгърнат в огън.

Дурис-Б започваше да се разгаря.

— Наблюдаваме енергиен скок.

Тя не искаше да рискува новия боен лайнер.

— Увеличете разстоянието. — Обърна се към инженерите на Ханзата, понеже не вярваше илдирийците да могат да съобразят какво се случва. — Как се разпалва звезда… как се възстановяват ядрените й взаимодействия?

— Не и по естествен път — обади се един от инженерите и се намръщи. После сви рамене. — Но пък аз проектирах помпи за небесни мини. Какво мога да знам за небесната механика?

Застанал на открития площад на Миджистра, Колкер вдигна глава, за да се вгледа със затворените си очи в безоблачното небе. Около него другите новопокръстени спряха дейността си, сякаш предусетили, че ще се случи нещо. Останалите в илдирийския град не бяха доловили никаква промяна.

— Това не ми харесва — каза Табита на бойния лайнер. — Изобщо.

През връзката си с тизма тя усети как илдирийците на борда стават неспокойни. Накрая, усетили далечната връзка, всички на Миджистра се разтревожиха. Всички усещаха бушуващото слънце. Но мага-император го нямаше, за да предложи силата и водачеството си. Далече на Терок той не разполагаше със силата да успокои всички, а престолонаследникът в Призматичния палат просто не можеше да го направи.

В командното ядро на бойния лайнер Табита закри очите си с ръце и изкрещя. Много по-бързо, отколкото автоматичните филтри можеха да покрият екраните, Дурис-Б засия с ослепителен блясък, светкавици от енергия пробягваха по несигурната му повърхност. Появиха се малки точки — не, огромни кълба от огън, страховити елипсоиди, които извираха от недрата на слънцето, като спори, изсипващи се от презряла гъба.

— Кораби на фероуите! Фероуите са се върнали! — извика един илдириец.

— Бързо, закарайте ни на Илдира — нареди Табита.

Екипажът натовари двигателите на бойния лайнер до край и постигнаха максималното възможно ускорение. Един от контролните панели изгоря, друг запуши, но огромният кораб набра скорост и се отдръпна от внезапно разпалената звезда. Фероуите изскачаха от недрата на слънцето и политаха в космоса като искри от космическа мелница.

Десет елипсоида се приближиха към бойния лайнер на Табита като ято птици, които се спускат след бавно насекомо…

На огрения от слънцата площад Колкер потисна вика си. Усещаше как страхът на Табита отеква в него, във всички тях. Десет огромни комети от пламък се извисиха, повърхността им бе осеяна с призрачни крещящи лица.

Бумтящ глас отекна в съзнанието на Табита и през комуникационните системи на бойния лайнер.

— Какъв е този тизм? Открих твоите духовни нишки, но кой си ти?

— Майната ти.

Гласът прозвуча заинтригувано.

— Ти си човек и все пак имаш връзка с тизма, също като човека, когото погълнахме с венталите… Освен това имаш връзка, която води до… а, световната гора! Съзнанието на верданите.

Още и още фероуи се изсипваха от разбуденото слънце, докато десетте елипсоида стесняваха кръга си около бойния лайнер. Корпусът започна да се топи. Алармите на всички главни системи запищяха. В командното ядро конзолите се превърнаха в локви разтопен метал. Предната част на мостика експлодира, но дори вакуумът на космоса не можеше да угаси подобен огън.