Кевин Андерсън - Метален рояк

— Тогава ще го информираме, както подобава. Смятам да го направя наш гост на Земята. Ще му отделим специални покои.

— Какво говорите? Как ще накарате мага-император да дойде тук?

— Ще го поканим. С военна сила, ако е нужно. Според докладите той пътува само с един боен лайнер. След като напусне Терок, можем да го докараме на Земята. Ще изпратя останалите ни дреднаути. Точно затова ми трябва адмирал Диенте.

Каин го изгледа ужасено.

— Говорите за отвличане на мага-император?! Искате да ни вкарате във война с Илдирийската империя ли?

— Не бъдете толкова мелодраматичен.

— Честно казано, господин председател, не съм напълно сигурен, че…

Базил го сряза. Започваше да му писва от непрестанните му неодобрителни виждания и коментари.

— Обмислих възможностите и направих избора си. Слънчевият флот беше значително засегнат, вероятно дори повече от нашите Земни въоръжени сили, а ти знаеш какви са илдирийците. След като задържим мага-император, те няма да могат да действат сами. Стадо овце без овчар. Имаме военната сила, а скоро ще получим и печелившата карта.

Каин се загледа навън.

— Моля ви да размислите, сър, макар че едва ли ще ме послушате. Нали?

Базил му хвърли леден поглед и отсече:

— Моят основен проблем не е с Джора’х, а с Питър, който непрекъснато ме провокира и се опитва да ме изкара глупак. Но ще се разправя и с мага-император, ако ме принуди.

Заместник-председателят се изправи.

— Прекрачвате всички граници, господин председател. Надявам се, че разбирате това.

— Ще видим кой е прав, господин Каин.

— Уви, сър, ще видим. — Каин тръгна към вратата. — А сега, ако ме извините, трябва да подготвя някои неща.

Базил не знаеше за какво става въпрос и не го интересуваше. Започна да формулира заповедите, които щеше да даде на адмирал Диенте, за да е сигурен, че няма да го разочарова като другите.

Докосна екрана на бюрото си, извика досието на Диенте и проследи местоположението на всичките му близки. Две дъщери, син, петима внуци. Това щеше да е достатъчен стимул. Да, Диенте щеше да направи каквото му се нареди.

В кораба-мехур Ческа и Джес общуваха с друга група вентали, събрани от друга мъглявина. Ческа все още не можеше да си даде сметка колко много от водните елементали са разкъсани през древната война, но сетивата й ставаха по-изострени, по-силни и с по-голям обхват.

Внезапно почувства шок и вълнение сред венталите, сякаш някой бе ударил силен гонг. Агонизиращ вик отекна през тъканта на вселената.

Джес я хвана, както се носеха в затворената вода на кораба.

— Не знам какво е това. Венталите от другата мъглявина… нещо ужасно, пламъци… — И двамата чуха зловещия вик в съзнанието си. Безброй вентали бяха убити! И разбраха, че са ги убили фероуите.

Ческа можеше да го почувства, да го усети.

— Били са запратени на слънцето.

Огнените създания бяха нападнали танкера на Плумас в системата на Йон, с баща й и Кейлъб на борда.

Още вълнения, още елементални трептения. И което бе по-лошо, голяма група фероуи нападаше другаде, смразяваща дъха група от десетки хиляди огнени кълба.

— Харибда — извика Джес. Венталите закръжиха около тях. Ческа се опита да възпре стона си, но ужасяващата болка сякаш бе навсякъде. Баща й, Харибда, толкова много вентали…

И очите й сякаш се отвориха към далечно, чуждо място; тя видя огромни пространства от живата вода, в която се носеха: кипящ чуждоземен океан, осеян с черни безжизнени скали, които се подаваха над повърхността. Разпозна първичния свят, където Джес бе възкресил венталите, където тя самата бе излекувана и променена. Където с Джес се бяха оженили.

Всички морета на Харибда бяха живи, просмукани с венталска сила. Сега, докато фероуите се спускаха над необятния океан, разумните вълни се издигнаха в отбранителен строй. Самите облаци се събираха за предстоящата битка.

Разярените фероуи се появиха, първо десетки, после стотици, хиляди — миниатюрни слънца, пламтящи ослепително. Като избухващи звезди те обгориха облаците, запратиха пара във всички посоки.

Докато огнените кълба се потапяха в морето, венталските океани се отдръпнаха, после се издигнаха, за да им препречат пътя. Пламтящите създания се бореха. Оживотворената вода угаси безброй огнени същества, но други идваха да ги заместят. Фероуите започнаха бомбардировката си, пламък след пламък, като лава, изгаряща черните скали и дълбоките морета. Венталите на Харибда не можеха да устоят срещу подобна сила. Сякаш всички фероуи във вселената се бяха втурнали в невъзможна опустошителна атака.