Феликс Палма - Картата на времето

— Както виждате, има множество дупки, но все още не ни е известно накъде водят. Дали някоя от тях отвежда до есента на 1888 г.? Може би, кой знае — рече Гилиъм, гледайки многозначително Андрю. — Кауфман и Остин се опитват да стигнат до онази, която се намира най-близо до входа към 2000 г., но още не са намерили начин да заобиколят стадото зверове, които пасат в долината точно по средата.

Докато Андрю и Чарлс разглеждаха картата, Гилиъм коленичи и започна да гали кучето.

— Ах, четвъртото измерение! Какви ли загадки крие тази територия! — промълви той замечтано. — Зная само, че там, вътре, ако мога да се изразя поетично, нашата свещ не гори. Вечния изглежда на една година, да, но се роди преди четири. Предполагам, че тази би трябвало да е възрастта му, ала голяма част от това време — миговете, прекарани в равнината — явно не се брои. Вечния ме придружаваше, докато правех проучванията си в Африка, а откак пристигнахме в Лондон, двамата всяка нощ спим в дупката. Нарекъл съм го така не без основание, господа, и докато е в мои ръце, ще направя всичко възможно да оправдае името си.

Без да ще, Андрю усети, че го побиват тръпки, когато погледна към кучето.

— Какво представлява тази постройка? — попита Чарлс, сочейки символа на един замък, който се намираше близо до планините.

— А, това ли — смутено рече Гилиъм. — Това е дворецът на Нейно Величество.

— На кралицата? — смая се Чарлс. — Нима тя има дворец в четвъртото измерение?

— Точно така, господин Уинслоу. Това е, тъй да се каже, подарък в знак на признателност за щедрата й подкрепа за нашите изследвания — Гилиъм се замисли за миг, сякаш не знаеше дали трябва да разкрива още сведения. Най-сетне добави: — Откак организирахме едно частно пътуване за нея и свитата й до 2000 г., Нейно Величество прояви интерес към своеобразните закони, които управляват четвъртото измерение и, ъъъ… ни извести, че би желала да разполага с резиденция в равнината, където да прекарва известно време, когато задълженията й позволяват — както човек би отишъл на минерални бани. Посещава я от няколко месеца насам, поради което се опасявам, че царуването й ще е дълго… — рече, без да се старае да скрие раздразнението си, че е бил принуден да направи такава отстъпка, докато самият той и Вечния явно са се примирявали с престоите си в някоя окаяна палатка. — Ала на мен това ми е все едно. Искам само да ме оставят на мира. Империята възнамерява да покори луната. Хубаво, нека го стори… Ала бъдещето е мое!

Той дръпна завеската и отново ги заведе до писалището си. Покани ги да седнат и се настани в креслото си, а в нозете му легна Вечния — кучето, което щеше да надживее хората, като изключим самия Гилиъм, кралицата и щастливците служители в нейния дворец извън времето.

— Е, добре, господа, надявам се, че отговорих задоволително на въпроса ви защо можем да ви заведем само в деня 20 май 2000 г., където едничкото, което ще видите, е най-решителната битка на човешкия род — рече той иронично.

Андрю изсумтя. Това не представляваше никакъв интерес за него, поне докато не се излекуваше от мъката си. Явно пак се бе озовал в начална позиция. Налагаше се да се върне към плана за самоубийство, щом успееше да се отърве от Чарлс. Братовчед му все някога трябваше да отиде да спи.

— Значи няма никакъв начин да се пътува до 1888 година? — обади се Чарлс, който явно не се предаваше току-така.

— Вероятно не би било проблем, ако разполагахте с машина на времето — отвърна Гилиъм, свивайки рамене.

— Ще трябва да се надяваме, че науката скоро ще я изобрети, Андрю — каза братовчед му със съжаление, като го потупа по коляното и се надигна от креслото.

— Може би вече е изобретена, господа — изтърси Гилиъм.

Чарлс се извърна към него.

— Какво искате да кажете?

— Хм, това е само догадка… — отвърна предприемачът, — но факт е, че когато създадохме нашата фирма, един човек се противопостави на дейността ни с особена упоритост. Настояваше, че пътуванията във времето крият твърде много опасности, че е по-добре да не се избързва. Винаги съм подозирал, че говори така, защото самият той има машина на времето и иска да експериментира с нея, преди да я разкрие публично. Или може би възнамерява да я пази само за себе си и да бъде единственият властелин на времето.

— Кого имате предвид? — попита Андрю.

Гилиъм се облегна назад в креслото със самодоволна усмивка.

— Имам предвид господин Уелс, разбира се — отвърна.

— Но какво ви наведе на тази мисъл? — възкликна Чарлс. — В книгата си Уелс говори само за пътувания в бъдещето. Дори не се загатва за възможността да се пътува в миналото.