Феликс Палма - Картата на времето

А ако някой в една съседна вселена се бе захванал да пише за живота му, независимо в коя епоха, Уелс се надяваше за негово добро, че вече е стигнал до последната страница, защото дълбоко се съмняваше, че животът му ще продължи в същия дух. През последните две седмици навярно бе изчерпал цялата квота от вълнения, които му се полагаха, и оттук насетне отново щеше да заживее в кротко еднообразие като всеки друг писател.

Погледна след Андрю Харингтън, героят, с когото би трябвало да започне този хипотетичен роман, и виждайки го да крачи в далечината, окъпан в златното сияние на утрото и може би с еуфорична усмивка на устните, реши, че това ще е идеалният образ, с който да приключи историята. И се запита, сякаш по някакъв начин можеше да ме види или усети, дали някой не правеше тъкмо това в този миг, за да изпита оня прилив на щастие, който връхлита писателите при завършването на някой роман; щастие, което нищо друго в живота не може да донесе — нито да пиеш шотландско уиски във ваната, докато водата изстине, нито да погалиш друго тяло, нито да усетиш милувката на прелестния бриз, вестител на лятото.

Санлукар де Барамеда

Октомври 2006 — март 2008

Най-самотната професия е тази на писателя. Това е нещо, което ние, избралите да си изкарваме хляба с нея, приемаме от първия миг. Предполагам, че ако искахме да общуваме с много хора, щяхме да работим като екскурзоводи или пианисти в някой хотел. И все пак с този роман пожелах да направя един експеримент: да проверя дали човек може да пише в компания. Открих, че е възможно, защото докато го пишех, постоянно чувствах близостта и подкрепата на двама души, които са много специални за мен.

Единият от тях е моят приятели колега Лоренсо Луенго, който се отнесе така грижовно към този роман, сякаш беше негов, четейки всяка част, която му изпращах, внимателно и безпристрастно. От него получавах съвети за сюжета и героите, подробности за епохата, насърчение, когато чувствах недостиг на сили, и вяра в този проект, когато моята се разколебаваше. Благодарение на безкористната му помощ не само научих как се пише роман, но и разбрах значението на думата „приятелство“. Поради това не мога да не му се отблагодаря, като прибавя името му към тези страници, които му дължат толкова много, а също и като му подаря маймунката саймири, която така му легна на сърцето.

Другият ми спътник в това дело е моята приятелка Соня, която се грижеше за мен, докато пишех романа. Въпреки че го прочете едва когато го завърших, тя беше търпелив и възприемчив свидетел на зараждането и развитието на сюжета до окончателната му форма, защото романите се творят не само на хартия, но и по време на разходки из парковете или разговори в кафенетата. Соня изпълни моя свят със спокойствието, от което се нуждаех, и нейната ръка ми помагаше да намеря изхода всеки път, щом се изгубех в лабиринта на собствената си творба.

От всичко казано следва, че настоящият роман принадлежи на двамата толкова, колкото и на мен, защото без тяхното съдействие никога не бих могъл да го напиша. Грешките в него са изцяло мои, но достойнствата му, ако има такива, са и техни. Надявам се, че те винаги ще бъдат до мен, за да споделяме радостта, която тази книга ще ни донесе.

Кримската война (октомври 1853 — февруари 1856 г.) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.

Сирано дьо Бержерак, „Пътешествие до Луната“ (1657).

Митично морско чудовище, гигантски октопод или сепия.

Традиционно „Батрахомюомахия“ е приписвана на Омир, но още през Античността се водят спорове за нейното авторство. Плутарх посочва като автор кариеца Пигрет от Халикарнас, брат на съпругата на цар Мавзол Артемизия. Днес повечето изследователи смятат, че поемата е написана в началото на V в. пр.Хр.

Франсис Годуин (1562–1633) — английски теолог, епископ на Ландаф и Хиърфорд. Романът „Човек на луната“ (издаден посмъртно през 1638 г.), жанрово определян като ренесансова утопия, е смятан от някои критици за предшественик на научната фантастика.

Кристалният дворец (The Crystal Palace) е сграда от желязо и стъкло, издигната в лондонския Хайд Парк за провеждане на Великото изложение през 1851 г. Впоследствие е демонтирана и преместена в Сиднъм, където престоява от 1854 до 1936 г., когато е унищожена при пожар.