Феликс Палма - Картата на времето

— Къде се беше покрил тия дни, Том? С момчетата те търсихме под дърво и камък… Някоя фуста, а? Е, няма значение, важното е, че те намерихме тъкмо навреме. Тая нощ ще го ударим на живот, благодарение на щедростта на нашия стар приятел Майк — каза другарят му, сочейки гиганта, който чакаше с разсеян вид до вратата.

Доколкото можа да разбере Том от обърканото обяснение на Джеф, няколко дни по-рано Майк изпълнил специална поръчка за Мъри. Въплътил се в образа на Джак Изкормвача, чудовището, убило пет проститутки в Уайтчапъл през есента на 1888 г.

— Някои се раждат, за да изпълняват роля на герои, а други… — присмя се Джеф, свивайки рамене. — Тъй или иначе, това си е главна роля и заслужава един добър гуляй, а?

Том кимна. Какво друго му оставаше, освен да се съгласи? Идеята, която очевидно не бе на Майк Спаръл, а на Джеф, винаги готов да пръска с лека ръка чужди пари, никак не му се нравеше, но в този миг нямаше сили да плува срещу течението. Другарите му почти го избутаха надолу по стълбите до една от съседните пивници, където блюдата с наденици и печено, наредени върху запазената маса, окончателно надвиха слабата му съпротива. Том можеше и да не харесва компанията, но стомахът му никога нямаше да му прости, ако си тръгнеше оттам. С възторжен кикот четиримата седнаха на масата и залапаха като вълци, като същевременно ръсеха остроумия във връзка с поръчката на Майк.

— Хич не беше лесно, Том! — оплака му се здравенякът. — Трябваше да нося на гърдите си стоманена пластина, за да не пострадам от изстрела, а е доста трудно да се правиш на умрял, ако си с корсет от стомана!

Другарите му прихнаха да се смеят. Продължиха да ядат и да пият и когато повечето чинии бяха ометени, а алкохолът започна да оказва въздействието си, Брадли стана, обърна стола си, опря ръце на облегалката, сякаш беше амвон, и изгледа компанията с пресилена сериозност. В тези пиршества винаги настъпваше един момент, в който Брадли проявяваше дарбата си на имитатор. Том се облегна на стола си и се приготви да изгледа спектакъла примирено, като си каза, че поне е утолил глада си.

— Дами и господа, искам само да ви кажа, че ви предстои да участвате в най-значимото събитие на века: днес ще пътувате във времето! — поде младежът високопарно. — Да, не ме гледайте така. Ала в „Мъри Пътешествия във времето“ не се задоволяваме само с пътувания в бъдещето — разбира се, че не. Благодарение на нашите усилия ще станете свидетели на най-важния момент в Историята на човечеството. Имам предвид, естествено, битката между храбрия капитан Дерек Шакълтън и коварния Соломон. Ще имате привилегията да видите как завоевателските блянове на автомата рухват под шпагата на капитана.

Речта бе посрещната с аплодисменти и бурен смях. Насърчен от ефекта, който неговото изпълнение оказваше върху другарите му, Брадли отметна глава назад и лицето му доби комично мечтателно изражение.

— Знаете ли коя бе голямата грешка на Соломон? Аз ще ви я кажа, дами и господа: грешката му бе, че избра неподходящия човек за продължаване на рода. Да, автоматът направи лош, много лош избор. И тази негова грешка промени хода на Историята — рече той с насмешлива гримаса. — Познавате ли по-ужасна участ от това, да развратничиш по цял ден? Разбира се, че не. Ала такава бе съдбата на клетия момък — Брадли разпери ръце и поклати глава с престорена безутешност. — Той обаче не само я понесе, но и съумя да укрепне и да изучи врага си, който всяка нощ го гледаше с най-голям интерес как се чифтосва, преди да отиде в градския бардак, за да одобри току-що изфабрикуваните куртизанки. Но в деня, когато жената роди, момъкът разбра, че не ще види как расте синът му, дошъл на бял свят с мисията да оплоди собствената си майка, започвайки един порочен кръг, който щеше да просъществува чрез семето на своето семе. Ала момъкът преживя своята екзекуция, сплоти ни и ни даде надежда… — тук помълча развълнувано, преди да добави: — Макар че още чакаме да ни научи как да се чукаме тъй умело като него!

Смехът се усили. Когато глъчката поутихна, Джеф вдигна халбата си.

— За Том, най-добрия капитан, който бихме могли да имаме!

Всички вдигнаха наздравица. Изненадан от жеста на другарите си, Том едва успя да скрие вълнението си.

— Е, Том, сигурно се сещаш какво следва сега, а? — потупа го по рамото Джеф, когато възторжените възгласи стихнаха. — Едно птиченце ни каза, че в любимия ни бардак е дошла нова стока. И са с дръпнати очета, чуваш ли? С дръпнати очета.