Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

Изведнъж осъзна — кристално ясно — че да бъдеш Победител не означаваше абсолютно нищо. Все едно да си най-добрата от всички бълхи, в козината на някое куче.

Какво беше Анвхар в края на краищата? Скована в лед планета, населена от няколко милиона човешки бълхи, неизвестна и незачитана от останалата галактика. Тук нямаше нищо, заради което си заслужаваше да се биеш — може би затова планетата бе останала недокосната от войните, последвали Разпадането. Открай време анвхарците се гордееха с този факт, сякаш можеше да се гордееш с това, че никой отвън не желае да те посети. Всеки човек, израсъл на друга планета, воюваше, бореше се за идеите си, губеше, или печелеше, променяше се. А на Анвхар животът се повтаряше до безконечност, като развалена плоча…

Очите на Брайън се насълзиха и той преглътна мъчително. Сълзи! Едва осъзнал този факт и той за първи път почувства страх. А може би оказваше влияние изтощението от последната среща? Всички тези мисли бяха така нетипични за него. Със самосъжаление не се става Победител — откъде се взе тъкмо сега? Анвхар бе неговата вселена — как можеше дори да си помисли, че е някоя изостанала планета, като закърнял и ненужен орган? Какво му става, що за странни, преобърнати представи?

Отговорът се появи в мига, когато си зададе този въпрос. Победителят Айджел. Дебеланкото със смуштаващите въпроси и странното държание. Все едно, че го бе омагьосал — като дяволът във „Фауст“! Не, това са абсолютни глупости. И все пак, всичко бе започнало с появата на Айджел. Може би е използвал умората и изтощението на Брайън за да му внуши подсъзнателно идеите си. Прибягнал е до едва доловими оттенъци в гласа си, също като оня негодник в „Окования ум“. Брайън все не можеше да открие някоя конкретна причина за подозренията си. Ала в едно бе сигурен — Айджел бе виновен за всички негови съмнения.

Подсвирна тихичко на превключватела до леглото му и екранът на миниатюрния монитор оживя. Отсреща дежурната сестра го гледаше въпросително.

— Днес ме посети един човек — Победителят Айджел — заговори Брайън. — Знаете ли къде е? Трябва да се свържа с него.

По някаква неясна причина молбата му изглежда наруши крехкото равновесие на нейното професионално спокойствие. Сестрата понечи да отвърне нещо, отказа се и изключи връзката. Когато екранът светна наново, към Брайън гледаше човек в униформа на болничната охрана.

— Интересували сте се за Победителят Айджел — каза той. — Все още го държим в болницата, заради възмутителния начин, по който наруши реда и нахлу в стаята ви.

— Не смятам да предявявам обвинения. Ще го помолите ли да ме посети отново?

Пазачът с мъка прикри изненадата си.

— Съжалявам, Победителю… но не вярвам, че ще мога. Доктор Каулри изрично нареди да не ви безпо…

— Докторът не може да се разпорежда с моя личен живот — прекъсна го Брайън. — Не съм заразен, нито пък чак толкова болен, че да тупна от изтощение. Искам да се срещна с този човек. Незабавно.

Мъжът отсреща въздъхна и се замисли.

— Пращам го веднага — рече той, очевидно взел решение да действа на своя глава. Сетне прекъсна връзката.

— Какво направи с мен? — попита Брайън, след като отново останаха насаме с Айджел. — Няма да отречеш, че си успял да напъхаш чужди мисли в главата ми, нали?

— Няма. Нали затова дойдох тук — за да напъхам в главата ти „чужди“ мисли.

— Кажи ми как го направи — настояваше Брайън. — Трябва да знам.

— Ще ти кажа. Има немалко неща, които трябва да разбереш, преди да напуснеш Анвхар. Не само да ги чуеш, но и да повярваш в тях. Най-важното, ключът към всичко останало се корени в същността на живота, който водиш на тази планета. Как според теб е възникнал Двайсетобоят?

Преди да отговори Брайън пое двойна доза от стимулиращото лекарство, което му бяха оставили.

— Не според мен — каза Брайън, — а според историческите първоизточници. Основателят на игрите се нарича Джиролди, а първото състезание се е състояло в година 378 С.Р. От тогава Двайсетобоят се провежда всяка година. В началото са съществували известни ограничения в броя на участниците, но не след дълго е придобил общопланетни мащаби.

— Знаеш си урока — кима Айджел. — Само дето ми казваш какво се е случило. А аз те попитах как е възникнал Двайсетобоят? Как е успял един единствен човек, на планета с варварски традиции, обитавана от подивели ловци и впиянчени фермери, да създаде толкова гладко-смазана социална машина, изградена върху изкуствено въведените принципи на Двайсетобоя? Това просто е невъзможно.