Хари Харисън - Планетата на прокълнатите

— Грешиш — поклати глава Айджел. — Ти си живо олицетворение за еволюцията на човешкия вид. От време на време сред различните животински видове, включително и човека, се появяват редки, специфични способности. Изминаха две поколения, откакто на Анвхар се роди първият емпат и оттогава дебна за следващия.

— Какво, по дяволите, е това емпат и как по-точно си го открил?

— Никак не е трудно, след като аз самият съм такъв. Що се отнася до начина, по който се осъществява проекционната емпатия, вече имаше възможността да се убедиш в него малко по-рано, когато почувства онези странни мисли за Анвхар. Доста време ще измине преди самият ти да овладееш този наистина полезен метод, но що се отнася до емпатичното възприемане — тук вече развитието ти е завършило. Става дума за умението да долавяш чувствата на околните. Емпатията не е телепатия, по-скоро става дума за долавяне емоционалното обкръжение, симпатиите и антипатиите на определен човек. Невъзможно е да излъжеш някой опитен емпат, защото незабавно ще регистрира истинското ти отношение. Макар и недоразвита, именно тази способност те доведе до победа в Двайсетобоя. С нейна помощ си предугаждал движенията и замислените ходове на своите противници частици от секундата, преди да преминат към изпълнение. Приемал си го несъзнателно, без да му отдаваш нужното значение.

— Откъде знаеш? — Брайън бе изненадан, че са разкрили най-съкровената му тайна.

Айджел се усмихна.

— Предположих. Не забравяй, аз също съм печелил Двайсетобоя. По онова време си нямах представа от емпатия. Все пак, подобна способност е чудесна добавка към подготовката, особено когато си във върхова форма. Което ме навежда на мисълта, че е време да се върнем към първоначалния разговор. Нали ме запита, как да те убедя, че ти си единственият човек, който може да ми помогне? Е, аз вярвам, че е така, а както вече споменах, не мога да те излъжа. Дори и да опитам на думи, рано или късно ти ще доловиш в мен истината. Защото си емпат — също като мен. Искаш ли да ти покажа какво чувствам? „Да ти покажа“ не е най-точният израз, но все още не разполагам с подходящи думи, които да описват този процес. И така, ще се присъединиш ли към чувствата ми? Ще ти дам възможност да споделиш моето отношение, спомените и познанията ми.

Брайън направи опит да се възпротиви, но беше твърде късно. Вратите на възприятията му бяха разтворени широко и го заля вълна от чувства.

— Дис… — произнесе Айджел на глас. — Седем милиона души… водородни бомби… Брайън Бранд.

Това бяха само ключови думи, зад които се криеха безброй асоциации. С всяка една от тези думи, Брайън долавяше поредния емоционален прилив.

Нямаше място за измама — Айджел беше прав. Онова, което го изпълваше бе самата тъкан на чувствата, първичната реакция към назряващите събития.

"ДИС… ДИС… ДИС… това бе символ… символ на планета и тази дума кънтеше с гръмотевична сила, а с нея изникваше и картината на опустошената безжизнена планета

планета на смъртта, където

да живееш, означаваше да умираш,

а да умреш бе за предпочитане пред

този живот

изостанал, варварски свят ДИС нажежени пясъци

тъжен, безмилостен живот докъдето ти стига окото

забравени от всички на света пясъци и пясъци и пясъци

нагорещени като адския огън

планета, която ще гори вечно в този огън,

а хората, живеещи на тази планета, са толкова мръсни, нещастни, подтиснати, изостанали, полу-човеци, изгубили всякаква надежда защото

всички

те щяха

да

УМРАТ

да се превърнат в седем милиона обгорели трупа

които ще се явяват в кошмарите ти, в сънищата, в сънищата, сънищата

завинаги, защото там горе

очакваха своя зловещ миг на разплата

ВОДОРОДНИТЕ БОМБИ

за да погубят

да унищожат

тези нещастници, освен ако

ти, Айджел не ги спреш, ти Айджел (СМЪРТ) ти (СМЪРТ) ти (СМЪРТ), но няма да се справиш сам (СМЪРТ) и трябва Брайън Бранд зеленият, неопитен Брайън Бранд да ти помогне, защото единствен той в цялата галактика може да го направи……………

Когато потокът от чувства бавно напусна съзнанието му, Брайън откри, че лежи проснат на възглавницата, целият облян в пот и изтерзан от краткото, но неимоверно по сила преживяване. Айджел седеше срещу него, заровил лице в шепи. Когато вдигна глава, Брайън забеляза в очите му тъмните сенки на онова, което току що бе почувствал.

— Смърт — произнесе Брайън. — Това ужасно усещане за надвиснала смърт. Не само хората на Дис ще умрат. Имах чувството, че ще загине и частица от мен.