Айзък Азимов - Роботите на зората

— Ти си съвсем прав, Илайджа. И ме подсещаш, колко лесно е да се философства върху скръбта на другите.

— Това също е вярно, Гладиа, но не съм дошъл да философствам.

— Тогава върши това, за което си дошъл.

— Трябва да задам някои въпроси.

— Вчера не ти ли беше достатъчно? Да не би да си прекарал времето оттогава насам в измисляне на нови въпроси?

— Отчасти — да, Гладиа. Вчера ти ми каза, че дори след като сте били с Джендър… като съпрузи, е имало мъже, които са ти се предлагали и на които ти си отказвала. Трябва да те разпитам във връзка с това.

— Защо?

Бейли пропусна въпроса.

— Кажи ми — попита той, — колко мъже са ти се предлагали през времето, когато си била омъжена за Джендър?

— Не си водя записки, Илайджа. Трима или четирима.

— Някои от тях били ли са по-настойчиви? Някой предлагал ли ти се е повече от веднъж?

Гладиа, която досега избягваше неговия поглед, го погледна направо и каза:

— Говорил ли си с някой друг за това?

Бейли поклати глава.

— На тази тема не съм говорил с никой друг, освен с теб. От въпроса ти, обаче, оставам с впечатлението, че е имало поне един, който е бил по-настоятелен.

— Един. Сантирикс Гремионис. — Тя въздъхна. — Аврорианците имат толкова странни имена, а и той самият беше странен — за аврорианец. Не бях срещала толкова упорит мъж като него. Винаги беше учтив, винаги приемаше моите откази с лека усмивка и стегнат поклон, а после, все едно че нищо не е било, се опитваше наново — следващата седмица, или дори на следващия ден. Тази настойчивост сама по себе си беше донякъде признак на неуважение. Един благоприличен аврорианец би приел отказа веднъж завинаги, освен ако предполагаемият партньор не покаже недвусмислено, че е променил своето решение.

— Кажи ми пак — онези, които ти се предлагаха, знаеха ли за връзката ти с Джендър?

— Това не беше нещо, което бих споменала в един обикновен разговор.

— Добре, тогава, да вземем този Гремионис в частност. Той знаеше ли, че Джендър е бил твой съпруг?

— Никога не съм му казвала.

— Не се измъквай така, Гладиа. Не става дума, дали си му го казвала. За разлика от другите, той ти се е предлагал нееднократно. Колко често каза, между другото? Три пъти? Четири? Колко?

— Не съм ги броила — уморено отвърна Гладиа. — Може би дузина пъти и повече. Ако иначе не беше приятен човек, досега щях да съм наредила на своите роботи да му забранят достъпа до имението.

— Аха, но не си го направила. А многократните предложения изискват време. Идвал е да те вижда. Опитвал се е да те спечели. Имал е време да забележи присъствието на Джендър и как ти се отнасяш с него. Не е ли могъл да се досети за вашата връзка?

Гладиа поклати глава.

— Не мисля така. Джендър никога не се е намесвал, когато съм била с други човешки същества.

— По твое нареждане ли? Предполагам, че е имало такова нещо.

— Да. И преди да решиш, че е било защото съм се срамувала от тази връзка, ще ти кажа, че исках просто да избегна неприятните усложнения. Запазила съм някакъв инстинкт за лична неприкосновеност по отношение на секса, който аврорианците нямат.

— Помисли си пак. Не е ли могъл да се досети? Ето ти един влюбен мъж, който…

— Влюбен! — Звукът, който издаде Гладиа, приличаше много на ръмжене. — Какво разбират аврорианците от тези неща?

— Мъж, който смята, че е влюбен. Ти не си споделяла неговите чувства. Не е ли могъл да се досети — с изострената си чувствителност и подозрителност на разочарован поклонник? Помисли си! Никога ли не те е разпитвал по заобиколен начин за Джендър? Може би е имало нещо, което да е предизвикало в теб дори най-беглото подозрение…

— Не! Не! Би било нечувано който и да било аврорианец да покаже враждебност спрямо сексуалните предпочитания или навици на другите.

— Не непременно враждебност. Може би някое шеговито подмятане. Какъвто и да е намек, че подозира за съществуването на вашата връзка.

— Не! Ако младият Гремионис беше обелил дори само една думичка от този сорт, никога нямаше да види отново моето имение отвътре, а аз щях да се погрижа никога да не се доближи до мен. Но той не би направил нищо подобно. Беше олицетворение на ревностната учтивост.

— Казваш „младият“. На колко години е този Гремионис?

— Горе-долу колкото мен. Тридесет и пет. Може би дори година или две по-малко.

— Дете — тъжно отбеляза Бейли. — По-млад дори от мен. Но на тази възраст… Да предположим, че се е досетил за вашата връзка с Джендър и не е дал да се разбере — изобщо. Въпреки това, той може да е ревнувал.