Айзък Азимов - Роботите на зората

Бейли хвърли кос поглед към Фастълф и рече:

— Извинете?

— Добре ли спахте? — търпеливо повтори Фастълф.

— Да. Съвсем добре. Вероятно щях още да спя, ако не беше този антисомнин.

— А, да. Не е съвсем в стила на гостоприемството, което един гостенин е в своето право да очаква, но сметнах, че ще искате да започнете отрано.

— Напълно вярно. Пък и не съм точно гостенин.

Фастълф яде известно време мълчаливо. Отпи от напитката си, после попита:

— През нощта не ви ли осени някаква идея? Може би сте се събудили с нов поглед върху нещата, нова мисъл?

Бейли изгледа с подозрение Фастълф, но не забеляза сарказъм по неговото лице. Приближи чашата към устата си и отвърна:

— Боя се, че не. Безпомощен съм също толкова, колкото бях и снощи. — Той отпи и неволно направи гримаса.

— Съжалявам — извини се Фастълф. — Напитката не е ли по вашия вкус?

Бейли изръмжа и предпазливо я опита пак.

— Това е просто кафе — добави Фастълф. — Безкофеиново.

Бейли се намръщи.

— Няма вкус на кафе и… Извинете ме, д-р Фастълф, не искам да прозвучи параноично, но Данил и аз току-що обсъдихме в полу-шеговита форма вероятността да упражнят насилие върху мен. Полу-шеговита форма от моя страна разбира се, не от страна на Данил. И сега си мисля, че един от начините да стигнат до мен…

Гласът му замря.

Веждите на Фастълф се придвижиха нагоре. Той се протегна към чашата на Бейли, като измърмори някакво извинение, и помириса кафето. После загреба малко от него с лъжичка и го опита.

— Съвсем нормално е, мистър Бейли — каза накрая той. — Това не е опит да ви отровят.

— Съжалявам — отвърна Бейли, — че се държах толкова глупашки, след като знам, че е било приготвено от вашите собствени роботи. И все пак, сигурен ли сте?

Фастълф се усмихна.

— Преди време бяха човъркали роботите ми. Но този път няма такова нещо. Просто кафето, макар и широко разпространено на всички планети, не винаги е от един и същи сорт. Всеизвестно е, че всяко човешко същество предпочита кафето, което се пие на неговата родна планета. Съжалявам, мистър Бейли, но нямам от земния сорт. Ще предпочете ли мляко? То е приблизително еднакво на вкус навсякъде. Плодов сок? По принцип, аврорианският гроздов сок се смята за превъзходен на всички Външни светове. Някои си позволяват да намекват, че го оставяме малко да ферментира, но това разбира се, не е вярно. Вода?

— Ще опитам вашия гроздов сок. — Бейли хвърли подозрителен поглед към кафето. — Предполагам, че ще трябва да свикна с другото.

— Съвсем не — възрази Фастълф. — Защо да си натрапваме неприятното, без да ни се налага? И така… — усмивката му доби измъчен вид при подхващането на предишната тема — нощта и сънят не са ви оказали никакво ползотворно влияние?

— Съжалявам — отвърна Бейли. После се смръщи, като че ли обхванат от неясен спомен. — Макар че…

— Да?

— Останах с впечатлението, че тъкмо преди да заспя, в освободеното от задръжки забвение между съня и събуждането, сякаш попаднах на нещо.

— Наистина ли? На какво?

— Не знам. Мисълта ме накара да се събудя, но не ме последва. Или пък някой въображаем шум ме разсея. Не си спомням. Опитах се да се уловя за тази мисъл, но тя ми се изплъзна. Отиде си. Мисля, че подобни работи не са необичайни.

Фастълф изглеждаше замислен.

— Сигурен ли сте в това?

— Не съвсем. Мисълта избледня толкова бързо, че дори не съм сигурен, дали въобще я е имало. Но дори и да я е имало, може само да ми се е сторила важна, защото бях полу-заспал. Ако сега ми се яви повторно, навярно ще се окаже, че е пълна безсмислица.

— Но каквато и да е била и колкото и да ви е убягвала, несъмнено би трябвало да е оставила някаква следа.

— Предполагам, д-р Фастълф. В такъв случай, ще се върне пак. Убеден съм.

— Трябва ли да чакаме?

— Какво друго ни остава?

— Съществува такова нещо като психосондата.

Бейли се дръпна назад в стола и впери поглед във Фастълф. После каза:

— Чувал съм за нея, но на Земята тя не се използва даже и в полицията.

— Не сме на Земята, мистър Бейли — меко отбеляза Фастълф.

— Но от това може да пострада мозъкът. Не съм ли прав?

— Малко вероятно е, ако се направи, както трябва.

— Но не и невъзможно. Дори и да се направи, както трябва — натърти Бейли. — Според мен, тя не може да се използва на Аврора, освен в строго определени случаи. Лицата, върху които се прилага, трябва да са обвинени в тежко престъпление, или трябва…

— Да, мистър Бейли, но това се отнася за аврорианците. Вие не сте аврорианец.