Айзък Азимов - Роботите на зората

— Напълно прав сте, господин Председател, и мистър Бейли ще си отиде бързо — с моите благодарности, а надявам се и вашите.

— Добре — съгласи се Председателят с не най-любезния си тон, — тъй като неговата ловкост и изобретателност ни спасиха от разрушителна политическа битка, той ще получи моите благодарности. Благодаря ви, мистър Бейли.

Застанал на известно разстояние, Бейли гледаше как те си тръгват. Макар че Амадиро и Председателят бяха дошли заедно, сега те си тръгнаха поотделно.

Фастълф се върна, след като ги изпрати, без да се опитва да скрие своето огромно облекчение.

— Елате, мистър Бейли — каза той, — ще обядвате с мен и после възможно най-бързо ще си тръгнете за Земята.

Персоналът му от роботи очевидно работеше трескаво върху задачата.

Бейли кимна.

— Председателят се насили да ми благодари — сардонично отбеляза той, — но благодарностите май му заседнаха в гърлото.

— Нямате представа каква чест е това за вас — отвърна Фастълф. — Председателят рядко благодари на когото и да било. От друга страна, никой никога не благодари на него. Разчита се историята сама да възвеличае Председателите, а този е в длъжност от вече над четиредесет години. Станал е капризен и раздразнителен, както често става с Председателите през последните им десетилетия.

— Както и да е, мистър Бейли, аз ви благодаря още веднъж, а посредством мен ще ви се отблагодари и Аврора. Ще доживеете да видите как земляните се отправят в Космоса, макар че вашият живот е кратък. А ние ще ви помогнем с нашата технология. Как успяхте да разплетете това кълбо, мистър Бейли, за два дена и половина — по-малко, — не мога да си представя. Вие сте истинско чудо. Но елате, сигурно ще искате да се изкъпете и освежите. Поне аз бих искал.

За първи път откакто беше пристигнал Председателят, Бейли имаше време да мисли за нещо повече от следващото си изречение.

Той все още не знаеше какво беше онова, което три пъти досега го беше спохождало — първо на границата на съня, после на границата на безсъзнанието и накрая в момент на следсъвокупително отпускане.

„Той е бил пръв!“

Фразата продължаваше да не му говори нищо. Но така или иначе, той беше успял да се наложи над Председателя. Тогава възможно ли беше тя да няма изобщо никакво значение, да е била само част от някакъв механизъм, който не пасваше и изглежда не беше необходим? Глупост ли е било това?

То се спотаи в едно ъгълче на съзнанието му и Бейли се появи за обяд като победител, но без истинското усещане за победа. Чувстваше се така, сякаш нещо му беше убегнало.

Преди всичко, щеше ли Председателят да удържи на думата си? Амадиро изгуби сражението, но той нямаше вид на човек, който би се предал изцяло при каквито и да било условия. Дори да му се гласува доверие и да се допусне, че беше казал истината, че не е бил ръководен от празната амбиция за лична слава, а от възгледите си за аврориански патриотизъм, това пак би означавало, че той не би могъл да се предаде.

Бейли сметна за необходимо да предупреди Фастълф.

— Д-р Фастълф — започна той, — не мисля, че всичко е свършило. Д-р Амадиро ще продължи битката си за изключване на Земята.

Фастълф кимна, докато в това време сервираха яденето.

— Знам. Очаквам да го направи. Но не се боя, след като въпросът с обездвижването на Джендър е вече решен. Като оставим това настрана, смятам, че ще мога винаги да го надиграя в Парламента. Не се безпокойте, мистър Бейли, Земята няма да изостане. Нито пък трябва да се боите в професионален план от отмъщението на Амадиро. Ще напуснете нашата планета и ще бъдете на път за Земята още преди залез слънце. Данил ще ви придружи, разбира се. Нещо повече, докладът, който ще пратим по вас, ще ви гарантира още едно солидно повишение.

— С нетърпение чакам да си отида — каза Бейли, — но се надявам, че ще имам време да си взема довиждане. Бих искал да… да се видя още веднъж с Гладиа и бих искал да се сбогувам с Жискар, който навярно ми спаси живота снощи.

— Разбира се, мистър Бейли. Но моля ви, защо не ядете?

Бейли механично се зае с храната, но тя не му доставяше удоволствие. Подобно на сблъсъка с Председателя и последвалата победа, храната му се струваше странно безвкусна.

Как беше спечелил? Защо Председателят не го беше отрязал? Защо Амадиро не направи поне формално опровержение? То щеше да бъде прието пряко думата — или аргументите — на един землянин.