Айзък Азимов - Роботите на зората

Дали това не се дължеше на факта, че слънцето на Аврора беше по-оранжево от слънцето на Земята?

— Цветът на небето… необичаен ли е? — попита Бейли.

Данил погледна нагоре.

— Не, колега Илайджа. Ще има буря.

— Често ли имате такива бури?

— По това време на годината — да. Случва се да има гръмотевични бури. Не е изненадващо. Вчера и повторно тази сутрин предупредиха в прогнозата за времето. Ще свърши още преди разсъмване, така че земята ще може да се напои. Напоследък сме под нормата на валежите.

— И става толкова студено? Това също ли е нормално?

— О, да. Но нека да влезем в аеромобила, колега Илайджа. Той може да се отоплява.

Бейли кимна и тръгна към аеромобила, който си стоеше на тревната площ, където го бяха оставили преди обяда. После сепнато спря.

— Чакайте. Не попитах Гремионис как да стигнем до имението — или кабинета на Амадиро.

— Няма смисъл, колега Илайджа — бързо възрази Данил, промушил ръка под лакътя на Бейли, докато внимателно и неотклонно го побутваше към колата. — В паметта на приятеля ми Жискар се съхранява картата на Института и той ще ни отведе до Административния център. Много е вероятно кабинетът на Амадиро да се помещава там.

— В информацията ми е включено и това — каза Жискар, — че кабинетът на Амадиро е в Административния център. Ако по някакви причини той не се намира в кабинета си, а в своето имение, то също се намира наблизо.

Бейли отново се озова притиснат между двата робота на предната седалка. Най-вече Данил, с неговата човекоподобна топлина на тялото, му беше добре дошъл. Най-външният слой на Жискар приличаше на платнена обвивка, така че изолираше и роботът не беше толкова студен при допир, колкото голият метал. Но на зъзнещия Бейли той му се струваше по-непривлекателен.

Бейли се усети навреме, преди да беше обвил ръка около раменете на Данил с намерението да го придърпа още повече към себе си, за да се успокои напълно. Той смутено прибра ръка в скута си и измърмори:

— Не ми харесва как изглежда навън.

Може би в своето старание да отвлече вниманието на Бейли от гледката на външния свят, Данил попита:

— Колега Илайджа, откъде разбрахте, че д-р Василия е насърчавала мистър Гремионис да проявява интерес към мис Гладиа? Не знам да сте получавали доказателство в подкрепа на това.

— Не съм — отвърна му Бейли. — Бях толкова отчаян, че си играех на догадки — тоест, блъфирах с малко вероятни събития. Гладиа ми каза, че Гремионис е бил единственият човек, който е проявявал толкова голям интерес към нея, че се е предлагал многократно. Помислих си, че той може да е убил Джендър от ревност. Допусках, че може да е разбирал достатъчно от роботика, за да го направи, но тогава разбрах, че дъщерята на д-р Фастълф, Василия, е роботик и има физическа прилика с Гладиа. Чудех се, дали Гремионис, очарован от Гладиа, не е бил очарован по-рано и от Василия — и дали убийството не е било извършено в резултат на заговор между тях двамата. Именно със сляпо налучкване на съществуването на такъв заговор успях да убедя Василия да се срещне с мен.

— Но нали не е имало такъв заговор, колега Илайджа — възрази Данил, — поне доколкото става дума за унищожението на Джендър. Василия и Гремионис не са могли да подготвят това унищожение, дори и да са работили заедно.

— Определено — и все пак Василия се изнерви от предположението, че може да има връзка между нея и Гремионис. Защо? Когато Гремионис ни каза, че първоначално е бил привлечен от Василия, а чак после от Гладиа, аз се зачудих дали връзката между тях двамата не е индиректна. Дали по някаква причина, която е била по-отдалечено свързана — и все пак свързана — със смъртта на Джендър, Василия не е насърчавала преориентацията на Гремионис. В края на краищата, между тях трябва да има някаква връзка; начинът, по който Василия реагира на моето предположение в началото, го показа недвусмислено. Подозренията ми са били основателни. Василия е замислила скока на Гремионис от едната към другата жена. Гремионис се учуди, че аз знам, че е било така, и това също се оказа полезно, защото ако ставаше дума за нещо съвсем невинно, тогава нямаше защо да го превръщат в тайна — а очевидно то е било тайна. Спомнете си, че Василия не спомена да е насърчавала Гремионис да се обърне към Гладиа. Когато й казах, че Гремионис се е предлагал на Гладиа, тя реагира така, сякаш го чува за първи път.

— Но, колега Илайджа, какво значение има това?

— Може би ще открием. Струва ми се, че то не е било важно нито за Гремионис, нито за Василия. В такъв случай — ако въобще трябва да му се отдава някакво значение, — вероятно е замесен и трети човек. Ако има някаква връзка с Джендър, то този човек трябва да е роботик, който да е по-добър и от Василия — а това може да е само Амадиро. Затова му намекнах за съществуването на заговор, като изрично подчертах, че съм разпитвал Гремионис и че се обаждам от неговото имение — и това пак подейства.