Айзък Азимов - Роботите на зората

— Току-що го направих — отбеляза Бейли.

— Той ще се погрижи да ви изгонят от планетата за по-малко от дванадесет часа.

— Ако не напредна в избистрянето на тази каша, така или иначе ще ме изгонят дотогава.

— Колега Илайджа — намеси се Данил, — мисля че мистър Гремионис с право е обезпокоен. Парламентът на Аврора не може да направи друго, освен да ви експулсира, тъй като не сте жител на планетата. Те могат обаче да настоят пред земните власти да бъдете жестоко наказан и Земята така и ще направи. Тя не може да устои на искането на Аврора в този конкретен случай. Не бих искал да ви накажат по такъв начин, колега Илайджа.

Бейли тежко въздъхна:

— Нито пък аз го желая, Данил, но трябва да се възползвам от своя шанс. Мистър Гремионис, съжалявам, че трябваше да им кажа, че се обаждам от вашето имение. Трябваше да предприема нещо, с което да го принудя да се срещне с мен, а сметнах, че той би отдал значение на този факт. В края на краищата, онова, което му казах, си е чиста истина.

Гремионис поклати глава.

— Ако знаех какво се каните да направите, мистър Бейли, нямаше да ви позволя да се обадите от моето имение. Чувствам със сигурност, че ще изгубя своето сегашно положение тук, а… — добави той с горчивина — …не знам какво бихте направили вие, за да компенсирате това?

— Ще направя всичко, което е по силите ми, мистър Гремионис, за да не изгубите своето сегашно положение. Убеден съм, че няма да имате проблеми. Ако обаче не успея, свободен сте да ме обявите за луд, който ви е отправил най-безумните обвинения и ви е заплашил, че ще ви злепостави, ако не му дадете да използва вашия предавател. Сигурен съм, че д-р Амадиро ще ви повярва. В края на краищата, нали вече сте подали до него оплакване, че ви оклеветявам?

Бейли вдигна ръка за сбогом.

— Довиждане, мистър Гремионис. Благодаря ви още веднъж. Не се безпокойте и… не забравяйте какво ви казах за Гладиа.

Притиснат от Данил и Жискар като в сандвич отпред и отзад, Бейли напусна имението на Гремионис, без въобще да се тревожи от факта, че излиза отново на открито.

Нещата се промениха, след като вече се озова на открито. Бейли спря и погледна нагоре.

— Странно — отбеляза той. — Не мислех, че е минало чак толкова много време, дори като се има предвид, че аврорианският ден е малко по-кратък от стандартния.

— Какво има, колега Илайджа? — загрижено попита Данил.

— Слънцето е залязло. Не бих допуснал.

— Слънцето още не е залязло, сър — намеси се Жискар. — Има още около два часа преди залез.

— Задава се буря, колега Илайджа — поясни Данил. — Облаците притъмняват, но засега все още няма опасност от започването й.

Бейли потрепери. Тъмнината, сама по себе си, не го плашеше. Всъщност, когато се намираше на открито нощем, с илюзията за обграждащи го стени, Бейли се чувстваше далеч по-спокоен отколкото денем, когато хоризонтите се разширяваха и откритото пространство се ширеше във всички посоки.

Проблемът беше, че сега не беше нито ден, нито нощ.

Той се опита пак да си спомни какво беше изпитал, когато веднъж, докато се намираше на открито, беше завалял дъжд.

Изведнъж се сети, че никога не е бил навън когато вали сняг и че дори нямаше представа какво може да представлява валежът от кристализирала твърда вода. Описанията с думи определено не бяха достатъчни. По-младите излизаха понякога да се пързалят с кънки или с шейни — или просто така — и се връщаха с възторжени крясъци — но винаги доволни, че са се прибрали зад стените на Града. Бен се беше опитал веднъж да си направи чифт ски, според указанията в някаква древна книга, и беше пропаднал, погребан наполовина, в една преспа от бялото вещество. Но дори описанията на Бен, какво представлява то на външен вид и на пипане, бяха мъчително смътни и незадоволителни.

И после, никой не излизаше когато наистина валеше сняг, за разлика от случаите, когато веществото беше просто разпръснато по земята наоколо. На това място Бейли си помисли, че единственото нещо, за което нямаше две мнения, беше, че валеше само когато беше много студено. Сега не беше много студено; беше просто хладно. Онези облаци не вещаеха сняг. Чудно защо, той намери в това само минимална утеха.

Денят не приличаше на облачните дни, които Бейли беше преживял на Земята. На Земята облаците бяха по-леки; беше сигурен в това. Бяха сивкаво-бели, дори когато покриваха плътно небето. Тук светлината — доколкото я имаше — жълтееше доста, с призрачен жълто-сивкав оттенък.