Айзък Азимов - Роботите на зората

— Роботоубийство, в такъв случай, ако предпочитате. На Земята, унищожението на един робот не би било от такова значение, но на Аврора, където роботите се третират малко или повече като човешки същества, изглежда че може да се употреби думата „убийство“.

— Както и да е — каза Чичиз, — убийство, или роботоубийство, или изобщо нищо, невъзможно е да се срещнете с Главния роботик Амадиро.

— Мога ли да оставя съобщение за него?

— Можете.

— Ще му бъде ли предадено веднага? Още сега?

— Ще се опитам, но очевидно не мога да ви гарантирам.

— Това е достатъчно. Ще наблегна на няколко неща, които ще номерирам. Може би ще решите да си водите бележки по тях.

Чичиз изкриви устни в бледа усмивка.

— Мисля, че ще успея да ги запомня.

— Първо, където има убийство, има и убиец, и аз бих искал да дам на д-р Амадиро възможност да каже нещо в своя защита…

— Какво! — извика Чичиз.

(А Гремионис, който гледаше от другия край на стаята, зяпна с отворена уста.)

Бейли се помъчи да наподоби бледата усмивка, която така внезапно изчезна от устните на другия.

— Прекалено бързо ли говоря, сър? Все пак, няма ли да решите да си водите бележки?

— Да не би да обвинявате Главния роботик, че има нещо общо с тази работа около Джендър Панел?

— Напротив, роботико. Трябва да се срещна с него именно защото не искам да го обвинявам в подобно нещо. Не бих искал да гадая какви са връзките между Главния роботик и повредения робот на базата на непълна информация, когато само една негова дума може да изясни нещата.

— Вие сте луд!

— Много добре. Тогава кажете на Главния роботик, че един луд иска да говори с него, за да не се наложи да го обвинява в убийство. Това е първа точка. Имам и втора. Бихте ли му казали, че същият този луд току-що е приключил с подробния разпит на Естет-оформителя Сантирикс Гремионис, от чието имение се обажда. И третата точка — много ли избързвам?

— Не! Свършвайте!

— Третата точка е следната. Може би Главният роботик, който сигурно има един куп неща на главата си, не си спомня кой е този Щатен художник Сантирикс Гремионис. В такъв случай, моля да го представите като някой, който живее на територията на Института и който през последната година е правил дълги разходки с Гладиа, една жена от Солария, която сега живее на Аврора.

— Не мога да предам толкова странно и обидно съобщение, землянино.

— В такъв случай, бихте ли му казали, че ще отида направо в Парламента и ще заявя, че не мога да продължа своето разследване, защото Малуун Чичиз си позволява да ме убеждава на своя глава, че Главния роботик Келдън Амадиро няма да ми съдейства в разследването на унищожението на Робот Джендър Панел и няма да предприеме нищо срещу моите обвинения, че има вина за това унищожение?

Чичиз почервеня.

— Не бихте посмели да кажете нещо подобно.

— Не бих ли? Какво ще загубя? От друга страна, как би прозвучало това пред обществеността? В края на краищата, аврорианците са съвсем наясно, че д-р Амадиро е вторият по величина експерт по роботика след д-р Фастълф и че ако самият д-р Фастълф не е виновен за роботоубийството… Необходимо ли е да продължавам?

— Ще ви стане ясно, землянино, че аврорианските закони за клевета са много строги.

— Несъмнено, но ако оклеветяването на д-р Амадиро е основателно, неговото наказание изглежда ще бъде по-голямо от моето. Защо просто не предадете съобщението ми още сега ? Така, ако той обясни някои несъществени моменти, можем да избегнем всякакви въпроси, свързани с клевета, или обвинения, или каквото и да било от този род.

Чичиз хвърли един злобен поглед и отсече:

— Ще предам това на д-р Амадиро и ще му препоръчам горещо да ви откаже срещата. — Образът му изчезна.

Бейли отново търпеливо зачака, а в това време Гремионис ожесточено заръкомаха, докато занарежда шепнешком:

— Не можете да постъпвате така, Бейли. Не можете! — Бейли му махна с ръка да млъкне.

След около пет минути (на Бейли му се сториха далеч повече) Чичиз се появи пак с невероятно разгневен вид.

— Д-р Амадиро ще заеме мястото ми след няколко минути й ще говори с вас — каза той. — Изчакайте!

На което Бейли тутакси отвърна:

— Няма защо да чакам. Ще дойда направо в кабинета на д-р Амадиро и ще се видя с него там.

Той отстъпи от сивата окръжност и направи знак на Данил да прекрати връзката, което незабавно беше изпълнено. Гремионис заговори, давейки се задъхано:

— Не може да разговаряте по такъв начин с хората на д-р Амадиро, землянино!