Айзък Азимов - Роботите на зората

— Тогава — запита Бейли, — макар и Първият закон да гласи: „Роботът не може да причини вреда на човешкото същество или с бездействието си да допусне причиняването й“, двете половини на закона не са равностойни, така ли? Ти твърдиш, че вината при извършване е по-голяма от вината при пасивност?

— Думите в закона са само едно приближено описание на постоянните промени в позитронната движеща сила, която действа на мозъчните връзки, колега Илайджа. Не знам достатъчно, за да го опиша математически, но принципно съм наясно какво става в мен.

— А то е винаги да избираш между действие и бездействие, ако вредата в двете посоки е приблизително една и съща, така ли?

— По принцип. И винаги да избирам истината пред неистината, ако вредата в двете посоки е приблизително една и съща. По принцип е така.

— А в този случай, след като казаното от теб оборва казаното от д-р Василия и следователно й нанася вреда, ти го правиш само защото действието на Първия закон се тушира достатъчно от факта, че казваш истината?

— Така е, колега Илайджа.

— И все пак, факт е, че ти би казал същото нещо, дори то да беше лъжа — при условие, че д-р Фастълф ти е наредил достатъчно категорично при необходимост да излъжеш и да отречеш, че ти е било наредено така.

Последва пауза, след което Данил отвърна:

— Така е, колега Илайджа.

— Доста е объркано, Данил — и все пак, ти вярваш, че д-р Фастълф не е убил Джендър Панел, нали?

— Моят опит с него показва, че това отговаря на истината, колега Илайджа, и че той не би навредил на приятеля ми Джендър.

— Но самият д-р Фастълф посочи един силен мотив за извършване на деянието, докато д-р Василия посочи друг, абсолютно различен, но също толкова силен и при това далеч по-компрометиращ от първия. — Бейли помисли малко. — Ако който и да е от двата мотива стане обществено достояние, всички ше бъдат убедени, че д-р Фастълф е виновен.

Изведнъж Бейли се обърна към Жискар.

— Ами ти, Жискар? Познаваш д-р Фастълф по-отдавна, отколкото Данил. Съгласен ли си, въз основа на твоето познаване на характера на д-р Фастълф, че той не може да е извършил деянието и не може да е унищожил Джендър?

— Да, сър.

Бейли изгледа недоверчиво робота. Беше по-несъвършен модел от Данил. Доколко можеше да му се има доверие като свидетел? Не беше ли длъжен да следва Данил във всичко, което той предприемеше?

— Познавал си и д-р Василия, нали? — попита Бейли.

— Познавах я много добре — отвърна Жискар.

— И си я харесвал, предполагам?

— Грижех се за нея в продължение на много години и нямах никакви проблеми с тази задача.

— Макар че е пренастройвала твоето програмно осигуряване?

— Тя беше много способна.

— Тя би ли излъгала за баща си — тоест, за д-р Фастълф?

Жискар се поколеба.

— Не, сър. Не би излъгала.

— Значи твърдиш, че тя е казала истината?

— Не съвсем, сър. Твърдя, че тя си вярва, че е казала истината.

— Но защо ще вярва в такива ужасни неща за баща си, ако той в действителност е толкова внимателен човек, колкото Данил току-що го описа?

— Тя е била огорчена от различни събития в своето детство — бавно каза Жискар, — събития, за които смята, че отговорността носи д-р Фастълф, и за които действително той може да е бил отговорен, без сам да го съзнава — до известна степен. Струва ми се, че той не е имал намерение последствията от въпросните събития да бъдат такива. Но човешките същества не се ръководят от недвусмислените закони на роботиката. Затова в повечето случаи е трудно да се прецени сложността на техните подбуди.

— Съвсем вярно — промърмори Бейли.

— Намирате ли задачата за доказването на невинността на д-р Фастълф за безнадеждна? — запита Жискар.

Веждите на Бейли се сключиха в гримаса.

— Може би. Във всеки случай, не виждам изход — и ако д-р Василия проговори, както заплаши, че ще направи…

— Но вие й наредихте да не говори. Обяснихте й, че ако го направи, това би навредило и на самата нея.

Бейли поклати глава.

— Блъфирах. Не знаех какво друго да кажа.

— Тогава смятате ли да се откажете?

— Не! — решително отвърна Бейли. — Ако беше само заради Фастълф, сигурно щях да се откажа. В края на краищата, физически това няма да има никакви последствия за него. Очевидно роботоубийството не е тежко престъпление, а спада към областта на гражданското право. В най-лошия случай, той ще загуби своето политическо влияние и вероятно няма да му позволят да продължи своята научна работа за известно време. Бих съжалявал, ако това се случи, но след като няма какво повече да направя, значи няма, и толкоз.