Айзък Азимов - Роботите на зората

Бейли стана, чувствайки се стар — много по-стар от своите четиридесет и пет години (детска възраст за аврорците). Всичко, което беше направил, не беше помогнало. Напротив — изглежда всяко негово движение затягаше примката на врата на Фастълф.

— Мисля, че разговорът ни приключи — каза Василия. — Нямам причина да ви виждам още веднъж, землянино, вие също. Сигурно за вас ще е най-добре да напуснете Аврора. Вие нанесохте — тя се усмихна — достатъчно вреда на баща ми, макар и не такава, каквато заслужава.

Бейли тръгна към вратата. Двата робота го последваха. Жискар попита тихо:

— Всичко наред ли е, сър?

Бейли сви рамене. Какво да отговориш на това?

— Жискар! — извика Василия. — Когато д-р Фасталф вече няма да има нужда от теб, ще се върнеш ли при мен?

Жискар спокойно я погледна.

— Ако д-р Фастълф позволи, точно така ще направя, Малка Мис.

Усмивката й се затопли.

— Моля те, Жискар. Липсваш ми.

— Често си мисля за вас, Малка Мис.

— Доктор Василия, — попита Бейли, — имате ли Лична, която бих могъл да посетя?

Василия отвори широко очи.

— Разбира се, че не, землянино. На територията на Института има обществени Лични. Вашите роботи ще ви покажат къде са.

Бейли я погледна и каза повече от злоба, отколкото поради рационално разсъждение:

— Доктор Василия, на ваше място не бих говорил за вината на д-р Фастълф.

— И какво ми пречи?

— Опасността да се разкрият вашите дела с Гремионис. Опасност за вас.

— Това е смешно! Вие сам признахте, че между мен и Гремионис не е имало никакъв заговор.

— Не е точно така. Аз се съгласих, че между вас и Гремионис не е имало директен заговор за унищожаването на Джендър. Но остава възможността и за косвен заговор.

— Вие сте се побъркали. Какъв косвен заговор?

— Не съм готов да обсъждам това пред роботите на д-р Фастълф… освен ако не настоявате. Но защо да настоявате? Вие прекрасно разбирате какво имам предвид.

Неизвестно защо, Бейли реши, че тя приема неговият блъф. Все едно, ситуацията не може да стане по-лоша. И това сработи! Василия сякаш се присви.

Да, помисли си Бейли, имало е косвен заговор, какъвто и да е той. И Бейли каза, леко обнадежден:

— Повтарям: не говорете нищо за д-р Фастълф.

Но той не знаеше с колко време разполага; може би със съвсем малко.

Отново седяха в аеромобила — и тримата отпред, Бейли пак по средата с усещането за притискане от двете си страни. Бейли им беше благодарен за грижите, които те неизменно полагаха за него, макар че бяха само едни машини, които не можеха да не се подчиняват на заповедите.

И тогава си помисли: „Защо да ги наричам така пренебрежително — «машини»? Те са добри машини в една Вселена от доста зли хора. И нямам ли пълното право да заменя разделението на машини и хора с разделението на добри и зли? Поне Данил не мога да си го представя като машина.“

— Задължен съм отново да ви попитам, сър — каза Жискар. — Добре ли си чувствате?

Бейли кимна.

— Съвсем добре, Жискар. Радвам се, че съм тук отвън с вас двамата.

Небето, в своята по-голяма част, беше бяло — по-точно, белезникаво. Докато вървяха към колата, подухваше слаб ветрец. На Бейли му стана студено.

— Колега Илайджа — обърна се към него Данил, — слушах внимателно вашия разговор с д-р Василия. Не бих искал моят коментар да прозвучи в разрез с онова, което д-р Василия каза, но съм длъжен да заявя, че според мен, д-р Фастълф е внимателен и учтив човек. Доколкото ми е известно, той никога не се е държал преднамерено жестоко, нито пък, доколкото мога да преценя, е жертвал благополучието на друго човешко същество за задоволяване на своето любопитство.

Бейли погледна лицето на Данил, върху което сякаш беше изписан израз на пределна искреност.

— Щеше ли да кажеш нещо лошо за д-р Фастълф, дори ако той в действителност беше жесток и коравосърдечен? — попита той.

— Бих могъл да си замълча.

— А щеше ли да го направиш?

— Ако с казването на една лъжа щях да навредя на искреността на д-р Василия, като хвърля несправедливо сянката на съмнение върху нейната правота, а с мълчанието си бих навредил на д-р Фастълф, като по този начин задълбоча основателните подозрения срещу него, и ако преценя, че двете вреди са приблизително равни по сила, тогава щеше да ми се наложи да мълча. Вредата от активното действие има по-голяма тежест от вредата, причинена от пасивност — ако в разумно приближение двете предположения имат еднаква сила.