Джордж Мартин - Планетата на ветровете

Управителят я гледаше и мълчеше. Марис се надяваше, че го е накарала да се замисли. В очите му блещукаха безумни пламъчета, които я караха да потреперва. Гласът й беше спокоен, но по челото й се стичаха едри капки пот и дланите й бяха влажни и хладни.

Управителят й махна да замълчи, посочи един от войниците и нареди:

— Доведи моя летец!

Мъжът вероятно бе чакал зад вратата, защото влезе веднага. Марис го позна: мършав плешив летец с увиснали рамене. Почти не бе разговаряла с него.

— Сан! — каза тя в мига, когато си спомни името му.

Той се направи, че не я чува, склони глава и рече почтително:

— Господарю.

— Тя ме заплашва — извика ядосано Управителят. — Казва, че черните летци щели да ме преследват до смъртта ми.

— Лъже — побърза да отвърне Сан и Марис изведнъж си спомни откъде го познава. Сан от Тайос, роден в семейство на летци, традиционалист по възгледи, който бе изгубил преди две години крилете си от еднокрил. Сега отново ги притежаваше благодарение на неочакваната му смърт. — Черните летци не са никаква заплаха. Никаква.

— Тя каза, че никога нямало да си идат…

— Не е вярно. Няма от какво да се боиш, господарю. Скоро ще отлетят. Имат задължения, които трябва да спазват, семейства, които не са виждали отдавна, съобщения, които трябва да разнасят. Не могат да останат завинаги.

— Други ще заемат местата им — обади се Марис. — На Пристана на ветровете има много летци. Никога няма да се отървеш от сенките им.

— Не я слушай, господарю — каза Сан. — Зад нея не стоят летците, а само шепа еднокрили. Изметта на нашата професия. Просто трябва да почакаш. — Имаше нещо в тона му, което я накара да го погледне втрещено и с отвращение — той не говореше като равен с равен, а раболепничеше като слуга. Сан се боеше от Управителя и му бе задължен, защото той му бе връчил крилете — и по тона му личеше, че си дава сметка за това. За първи път летец се превръщаше в слуга на някой Управител.

Управителят отново се обърна към Марис и я изгледа надменно.

— Така си и мислех. Тия се опитваше да ме мами, но аз я хванах. Вал Еднокрилия се опита да ме сплаши. Сега и ти. Всички сте лъжци! Но аз съм по-умен, отколкото си мислите. Нищо няма да ми направят твоите черни летци, нищичко. Те са все еднокрили, като теб. Истинските летци няма да си мръднат пръста за Тия. Съветът вече го реши.

— Да — каза Сан и сведе глава.

Марис пламна от неудържим гняв. Щеше й се да прекоси залата и да смачка хърбавия летец. Но Еван отново я стисна за рамото и поклати глава.

— Сан — тихо каза тя.

Бавно, неохотно, той вдигна глава и очите им се срещнаха. Тя забеляза, че трепери, може би от срам, че се бе превърнал в такова нищожество. Поне за едно нещо би могла да го разбере — всеки летец би дал мило и драго да се върне в небето. — Сан — повтори тя. — Джем също се присъедини към черните летци. А той не е еднокрил.

— Да — каза той. — Но той беше приятел на Тия.

— Щом си съветник на твоя Управител — продължи тя, — кажи му, че горе е и Дорел от Лаус.

— Кой? — повтори Управителят и погледна Сан. — Кой?

— Дорел от Лаус — неохотно каза Сан. — Летец от Запада, господарю. Той е от старо семейство на летци. Радва се на голямо уважение. Горе-долу на моята възраст.

— Какво от това? Мен какво ме е грижа?

— Сан — продължи Марис, — какво според теб ще се случи, щом Дорел се е присъединил към черните летци?

— Невъзможно — поклати глава Сан. — Той не е еднокрил.

— А ако го е направил?

— Той е прочут. Водач. Ще дойдат и други. — Сан очевидно не харесваше това, което трябваше да каже.

— Дорел от Лаус ще доведе още сто черни летци, за да се включат в кръга — високо каза Марис. Преувеличаваше, но те нямаше как да го разберат.

— Вярно ли е? — попита Управителят и устата му се сгърчи.

Сан се изкашля нервно.

— Ами ако Дорел… трудно е да се каже, господарю. Той има влияние, но… но…

— Млък! — сгълча го Управителят. — Инак ще намеря някой по-подходящ за крилете.

— Не му обръщай внимание, Сан — намеси се Марис. — Управителят няма право да те лишава от крилете. Тъкмо за да го докажат, се обединиха летците.

— Тия беше обесена с тези криле — рече Сан. — Той ми ги даде.

— Крилете са си твои. Никой не те обвинява — отвърна Марис. — Но твоят Управител постъпи несправедливо. Ако си съгласен с нас, ако вярваш, че обесването на Тия нарушава закона, присъедини се към черните летци. Имаш ли черни дрехи?

— Черни ли? Ами… да.

— Да не си пощурял? — кресна Управителят и размаха ножа. — Хванете този глупак.