Уилям Гибсън - Невромантик

— Хер Уейдж — каза Рац, бавно протягайки розовия си манипулатор, като че ли очакваше да му го стиснат. — Какво удоволствие. Толкова рядко ни оказвате честта.

Кейс обърна глава и погледна към лицето на Уейдж. Беше загоряло и трудно за забравяне. Очите бяха изкуствени биологични морскозелени транспланти „Никон“. Носеше костюм от сивочервеникава коприна и по една платинова гривна на всяка ръка. Отстрани до него стояха горилите му, почти еднакви младежи, с ръце и рамене напращяли от присадените мускули.

— К’во правиш, Кейс?

— Джентълмени — намеси се Рац, вдигайки натрупаните на масата пепелници с розовата си пластмасова протеза, — не искам патардия тук. — Пепелниците бяха направени от дебела, нечуплива пластмаса, с реклами за бира от Тзинтао. Рац ги смачка без усилие, и парчетата зелена пластмаса се посипаха по масата. — Разбирате ли ме?

— Ей, сладур — обади се едната горила, — стиска ли ти да се пробваш с мен?

— Не си давай зор да целиш краката, Курц — каза Рац с разговорен тон. Кейс хвърли поглед през стаята и видя бразилеца изправен на бара и насочил към тримата пушка за потушаване на безредици „Смит и Уесън“. Дулото й, направено от тънко като хартия фолио, обвито с един километър стъклена нишка, беше достатъчно широко, за да поеме юмрук. В прозрачния пълнител се виждаха пет дебели оранжеви касети, инфразвукови пясъчни „медузи“.

— Технически не е смъртоносно — отбеляза Рац.

— Ей, Рац — обади се Кейс. — Длъжник съм ти.

Барманът сви рамене.

— Длъжник, глупости. Тези — изгледа той Уейдж и горилите — трябва да са по-добре осведомени. В Чатсубо не можеш просто така да пречукаш някого.

Уейдж се изкашля.

— Че кой говори за пречукване? Просто имаме малко бизнес-разговор. Кейс и аз бачкаме заедно.

Кейс измъкна пистолета от джоба си и го насочи към чатала на Уейдж.

— Чух, че искаш да ми видиш сметката.

Розовият манипулатор на Рац щракна около пистолета и Кейс трябваше да отпусне ръката си.

— Виж какво, Кейс, вземи ми кажи какво, по дяволите, става с теб, бръмнал ли си или…? Какви са тия дрънканици, че съм тръгнал да те трепя? — Уейдж се обърна към момъка отляво. — Вие двамата се връщате в Намбан. Чакайте ме.

Кейс изчака, докато двамата излязат от бара, който сега беше напълно опустял с изключение на Курц и на пиян моряк в каки, проснат до крачето на столче край бара. Дулото на Смит и Уесъна проследи двамата до вратата, след което се метна обратно към Уейдж. Пълнителят на пистолета на Кейс изтрака на масата. Рац, държейки оръжието в протезата си, изкара патрона в цевта.

— Кой ти каза, че ще те убивам, Кейс?

Линда.

— Кой ти каза, човече? Някой се опитва да те наплаши ли?

Морякът измуча и повърна като фонтан.

— Изкарай тоя — нареди Рац на Курт, който беше седнал на ръба на бара със запалена цигара и Смит и Уесъна в скута.

Кейс усети тежестта на безсънната нощ да се стоварва върху него като торба мокър пясък между очите. Измъкна колбата от джоба си и я подаде на Уейдж.

— Всичко, което имам. Хипофизи. Взимаш им пет стотака, ако действаш бързо. Вложих останалото в един RAM, но вече го нямам.

— Окей ли си, Кейс? — Колбата вече беше изчезнала в сивочервеникавото сако. — Всичко точно, имам предвид, това ни урежда сметките, но изглеждаш зле. Като настъпено лайно. Вземи иди някъде да дремнеш малко.

— Да. — Той се изправи и усети, че Чат се върти около него. — Ами имах една петдесетачка, но я дадох на някого. — Изхили се. След това взе пълнителя и отделния патрон и ги пусна в единия си джоб, след това пистолета в другия. — Трябва да видя Шин и да си взема депозита.

— Бягай в къщи — каза Рац, размърдвайки се на скърцащия стол с нещо като тревога. — Артисте. Бягай в къщи.

Усещаше, че го гледат, докато пресече стаята и се провря през пластмасовата врата.

— Кучка — каза той на розовия оттенък над Шига. Надолу по Нинсей холограмите вече изчезваха като призраци, и повечето неонови надписи бяха вече угаснали и студени. Отпи гъсто черно кафе от чашката на уличен продавач и загледа изгрева на слънцето. — Отлетяла си, сладурче. Градове като този са за хора, влюбени в пътя към дъното. — Но всъщност не беше точно така, и той усещаше, че му е все по-трудно да поддържа чувството, че е предаден. Тя просто искаше билет до вкъщи, и RAM-ът в неговия Хитачи щеше да й го купи, ако можеше да намери подходящ купувач. И тая работа с петдесетачката; почти му я беше върнала, знаейки, че ще ограби останалото, което той има.