Агоп Мелконян - За спасяването на света

През последните си години работи като журналист на свободна практика в Кърджали. Там сътрудничи особено активно на всекидневника „Нов живот“, в който поддържа и специализирана страница за НФ. Основател и пръв председател на кърджалийския клуб „Фантастика“.

Николай Теллалове роден през 1967-а в София в семейство на военен летец. Учи в бившия СССР, завършва гимназия в Чернигов, Украйна. От ранна възраст, първо чрез комикси, а после и „истински“ книги, се докосва до света на фантастиката. Неуспешно кандидатства за авиатор, служи като свързочник в БНА. Следва химия, не се дипломира. Работи в НИИ към БАН като лаборант, сменя още много други професии. Неведнъж пробва да пише, но чак през 1996-а завършва първия си роман. Засега е публикувал шест самостоятелни книги („Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Ангели-пазители“, „10 –9“), както и разкази в сборници, наша и чужда периодика. Привърженик на смесените жанрове. Атеист. Работи като преводач и редактор, участва в издаването на вестник „Свободна мисъл“ на Федерация на анархистите в България, сътрудничи със списание „Осем“.

Смята фантастиката за „бягство към реалността“.

Петър Кърджилове популярен български писател фантаст, оставил трайна диря в жанра на въображението. Роден на 24.ХІІ.1950 г. в Стара Загора, той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а по-късно придобива научната степен „доктор по кинознание“. Първият му разказ, излязъл през 1982 г. във в. „Студентска трибуна“, бива последван от близо стотина други, публикувани във вестници, списания и алманаси. Автор е на 18 книги, сред които са сборниците с фантастични разкази и новели „Орбитата на Сизиф“ (изд. „Отечество“, 1987) – отличена с наградата за дебют от Министерството на културата, науката и просветата, „Призрачен цикъл“ (изд. „Народна младеж“, 1989) – обявена от в. „Поглед“ за едно от петте най-търсени заглавия през месец юли 1989-а, „Призрачный цикл“ (изд. „София прес“, 1990) – на руски език, „Звездни детективи“ (изд. „Аргус“, 2000) и „Основание за смърт“ (изд. „Аргус“, 2005). Част от творбите му са преведени на френски, немски, руски и унгарски. За популярността им говори дори фактът, че някои от тях биват трансформирани в комикс, отпечатан в изданието „Чуден свят“.

С тези произведения писателят се утвърждава като продължител на „най-плодотворната линия на българската фантастика – нейния хуманистичен патос“ (Агоп Мелконян), бива окачествяван като „един от най-ярките автори на хуманитарна („мека“) научна фантастика“ (Евгений Харитонов). Тези характеристики на стила му, а и популяризаторските му умения могат да бъдат открити и в други пет от неговите книги, посветени на детско-юношеската аудитория: публикуваните от издателство „Златното пате“ легенди и предания „Сътворението на света“ (1993), сборникът с вълшебни приказки „Пръстенът на магьосника“ и историческата „Пътят“ (№11 от поредицата Детска енциклопедия „История на България“, 1997), както и в „Старогръцки митове и легенди. Том І“ (2012) и „Том ІІ“ (2013) на издателство „Изток-Запад“. „Не обиждайте мафията!“ (изд. „Златното пате“, 1996) също е сборник, но с хумористични разкази, отличен с трета награда за белетристика в националния конкурс на в. „Век 21“.

С пет от разказите си Петър Кърджилов става носители на шест приза от наши и международни конкурси. За цялостното си творчество в областта на фантастиката, а и за своите „добро въображение и доброта на въображението“ пък бива удостоен през 1992 с авторитетната награда „Гравитон“, връчвана от покойния писател Любен Дилов и Дружеството на българските фантасти.

Автор е на около 5000 журналистически материала, повечето от които посветени на киното. През 1990-те издава списанията „ФЕП“ („Фантастика, евристика, прогностика“), „Фантастика“, „Фантастични истории“ и „Върколак“ (заедно с писателя Агоп Мелконян).

Радостина А. Ангеловае родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член е на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.