Агоп Мелконян - За спасяването на света

Разказът „Косъмът на Мохамед“ е отличен с международна награда от списание „Техника – молодежи“.

Димитър Рикове филолог-страдател, редактор-изпитател, любител-списувател, но основно читател.

С няколко нови превода („Слепоглед“ на П. Уотс, „Момчешки живот“ на Р. Маккамън и др.) Елена Павловаполека се завръща във фантастичното пространство, от което изчезна през 2007 г. Преди това е в челната десятка на преводачите в жанра с автори като Дан Симънс, Роджър Зелазни, Стивън Кинг, Глен Кук, Лоръл Хамилтън и др. Считана е за една от интересните „млади“ автори у нас, през 2004-та е носител на българската номинация за „Автор на годината“ за „Еврокон“, предшествана от две призови места в конкурсите за роман на ИК „Аргус“ (за хоръра „Светлият боец“ и за НФ романа „Номад: Войни на пустинята“), а последната ù издадена книга е фентъзито „Сърцето на скиталеца отвъд“ под псевдонима Елайджа Джауит. През годините е печелила множество награди в най-различни конкурси, първата от които (3-та награда в „Човекът, атомът и мирът“) взима на 13 г. Под псевдонимите Върджил Дриймънд и Кристофър Макдауел успява да вземе участие и в цунамито на книгите-игри, вихрило се горе-долу до 1998 г. (с общо 26 книги-игри, ако се броят и разказите с продължение в сп. „Мегаигра“).

Емануел Икономове писател на научна фантастика и криминална литература, журналист, издател, критик и преводач.

Ивайло Ивановразказва:

Лауреат съм на 14 награди за литература и фантастика. Мои разкази са публикувани в много български периодични издания за литература и научна фантастика в България, САЩ, Русия, Франция, Аржентина и Казахстан, както и в много български литературни сборници, антологии и литературни сайтове. Имам издадена самостоятелна книга: сборникът „Наследници“, изд. „Славена“ – Варна, 2002 г.

Ивайло П. Иванове автор на научна фантастика и фентъзи.

Калин М. Ненове преводач, редактор, агент (литературен ;) и страстен читател – от ония, които спорят с книгите. И си пеят с тях. Ако никой около него не иска да разбере по друг начин – пише. От нормалните хора го отличават: биполярно разстройство; усещане за безвремие; вяра в Човека (и дори вяра, че у всеки човек има Човек); и – най-рядкото от всички – чувство за самоирония. Един от създателите и двигателите на Човешката библиотека: choveshkata.net. Има и личен блог: kal.zavinagi.org.

Трите най-разкриващи го текста, в чието случване има пръст, са „Последният еднорог“ (превод на The Last Unicorn), „Дивото“ (превод на The Wild, в процес на сбъдване) и съавторският сборник „ Приказки за Юнаци и злодеи: първи“. В момента започва нова Юнашка приказка – за чудодейните събития в България, 2013-а.

Калоян Захариевразказва:

Възпитаник съм на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който завърших през 2010 г. като юрист. Към настоящия момент съм младши експерт в Областна администрация – Добрич. Започнах да пиша на 13-14-годишна възраст под въздействието на тогава набиращите популярност книги-игри и съм се формирал като творец под влияние на автори като Върджил Дриймънд, Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Уейн и Блонд и още много други. От чуждестранните писатели сред любимите ми са Тери Пратчет, Крис Бънч, Ърнест Хемингуей, Стивън Кинг, Джек Лондон, Мики Спилейн, като литературните ми интереси покриват всичко от световна класика през криминални истории до фентъзи и фантастика.

Кирил Добрев(р. 24.01.1967, Кърджали) е публикувал в списание „Тера фантастика“, „Фентъзи фактор“, „Родопско утро“ и редица вестници. Негови произведения могат да се намерят сборниците „Точка на пристигане“, „Таласъмия“, „Нови звезди“ на изд. „Квазар“, както и в антологиите на изд. „Аргус“ и в алманасите „Български фантастични ваяния“. Кирил има редица литературни и нелитературни награди за приноси към фантастиката, сред които награда от конкурса „Таласъмия“, „За най-фантастично домакинство“ (2002) за организиране на Перперикон/Булгакон, за „Героизъм и вяра без граници“ от Булгакон/Еврокон 2004.

Освен самостоятелно, Кирил пише и в съавторство с Валентин Д. Иванов. Двамата оформят най-награждавания дует в българската фантастика. Разказите им са издадени в сборника „Професия юнак“.

Красимир Георгиеве роден на 30.09.1948 г. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в различни вестници, списания, издателства и медии. Бил е автор и водещ на телевизионни рубрики и поредици по БНТ, главен редактор на сп. „Социално дело“, главен редактор на в. „Тишина“ и Комплексна редакция на СГБ, зам. главен редактор и отговорен секретар на в. „Демокрация“, зам. главен редактор на сп. „Светилник“, директор и управител на издателствата „Фльорир“, „Хемус-груп“ и „Хонорабилис“. Редактор и издател е на над триста книги на български и чуждестранни автори. Близо пет десетилетия Красимир Георгиев публикува поезия, проза и хумор в литературните издания, в централния и в периодичния печат. Автор е на книгите „Граница на ветровете“ (поезия, 1969 г.), „Метал реже метал“ (публицистика, 1973 г.), „Три билета за първия ред“ (публицистика, 1974 г.), „ Пратеникът на Петльовото гребенче“ (роман-приказка, 1992 г.), „ Капан ми подарете“ (стихове за деца, 1993 г.), „ Сага за самотници“ (поезия, 1995 г.), „Емисар“ (поезия, 1996 г.), „Десет Божи заповеди“ (поезия, 1996 г.), „Вицове за попове“ (хумор, 1997 г.), „Вицове за студенти“ (хумор, 1998 г.), „Вицове за артисти“ (хумор, 1998 г.), „ Вицове за обратни“ (хумор, 1998 г.), „ Ергосфера или лапидариум на феномените“ (публицистика, в съавторство с Евгени Алексиев, 2002 г.), „ Любов в езерото на прокажените“ (поезия и проза, 2004 г.), „Тунелът“(поезия, 2008 г.), „ Двустишия на Красимир“ (поезия, 2010 г.), „Пътеводител към рая“ (поезия, 2011 г.) и др. Някои от книгите му са издавани в чужбина, творчеството на Красимир Георгиев е превеждано на много езици, между които френски, немски, руски, английски, италиански, украински, белоруски, литовски, латвийски, арменски, хинди, арабски, фински, сръбски, македонски, полски, китайски и др. Носител е на десетки национални и международни литературни награди. Живее в София.