Агоп Мелконян - За спасяването на света

От 10 год. съм ръководител на литературния клуб към ОДК – „Светлини сред сенките“. Една прекрасна група от млади „светлинки“, която създаде 11 колективни романа, множество клипове и успя да спечели дружно или индивидуално призове от стотици конкурси за проза и поезия.

Аз самата пиша от дете, макар да не се приемам като сериозен автор, а по-скоро като човек, който има какво да каже на младите хора, покрай общуването си с тях.

Обичам изкуството във всичките му форми. Най-силно от всичко обаче обичам малките деца. Те са безкраен източник на вдъхновение за мен.

Величка Настрадиновае завършила Софийската консерватория, специалност виолончело. Дълги години е преподавала камерна музика в Пловдивското средно музикално училище и е била артист-оркестрант в Пловдивската филхармония.

Има издадени 18 книги в широка жанрова гама – исторически романи, разкази за деца и възрастни, приказки и др. С дебютната си книга „Дядо Пип“ (1969 г.) печели награда „Пловдив“. През 1989 г. получава награда на Съюза на българските писатели за най-добра детска книга за „Невероятната Марта“, а през 2004 г. отново е отличена с награда „Пловдив“ за книгата „25 приказки и половина“. Лауреат е на българската награда за фантастика „Гравитон“, както и на награда за най-добър роман на ИК „Христо Г. Данов“. През 2012 г. е удостоена с награда „Пловдив“ за сборника с разкази „Градът на жеравите“.

Член е на Съюза на българските писатели.

Велко Милоев(р. 1956) е бивш журналист (най-дълго работил за вестниците „АБВ“ и „Континент“). От 1996 г. е консултант на свободна практика за международни организации. Работил е по различни проекти на Балканите, а в последните години – в Ирак, Йемен, Афганистан, Судан и Йордания.

Автор е на НФ сборниците „Нанокомпютър за вашето дете“ (дебютна книга, изд. „Отечество“, 1988) и „Където не сте били. Кутийка с разкази от Велко Милоев и илюстровани пликове от Димитър Стоянов – Димо“ (изд. „Аргус“, 2001), както и публицистичните „Салата от глухарчета. Босна между две войни“ (изд. IMIR, 1990) и „Балкански случки, войни и легенди“ (изд. „Сиела“, 2007). Книгите, разказите и есетата, които пише от 2011 година, могат да се видят в сайта му „Страници за кротко четене“ на velkomiloev.com.

Владимир Полеганове писател на фантастични разкази и преводач. Поддържа блога Stars in My Pocket.

Геновева Детелиновапубликува текстовете си в личния си сайт „ Тъмната страна на луната“.

Георги Арнаудо в Георгие ве критик и автор на научна фантастика.

Георги Малиновразказва:

Роден съм в Пазарджик, живея в град Мъдрост. :)

Мисля, че преди да кажа „мама“, прочетох „Ян Бибиян“. Малко по-късно ми попадна и „Кибериада“ и оттогава съм увреден непоправимо на тема фантастика и книги.

Професията ми – волен компютърджия.

Спазвам принципа на автомат Калашников: „Нито ден без ред“, т.е. графоман, ама мързелив.

Чета предимно книги в е-вариант и зъм злостен книжен пират. :(

Според някои наличието на книгите е едно от доказателствата за съществуването на Бог.

Не знам, ако цитирам Стругацки, аз съм емоционален материалист.

Г еорги Христове работил като разследващ полицай, политически репортер, редактор във вестник, готвач. Автор на книгите „Черна фантастика“, „Неосъзнати сънища“ (поезия), „Още черна фантастика“, „Нощта на богомолката“ (антироман) и редактор на 24 книги на двадесет бургаски поети и писатели. Самостоятелна изложба графики в галерия „БИ“ – Бургас през 2002 г. под името „Сто и една графикатури“. Публикува в периодичния печат.

Григор Гачеве писател на научна фантастика и фентъзи, преводач от английски и руски езици и активен блогър.

Димитър Пеев(1919-1996) е роден в Пловдив. Завършва Немската гимназия в София, следва в СУ и през 1944 г. защитава докторат по наказателно право. През същата година е назначен за секретар на посолството ни в Москва – в съветската столица Пеев специализира криминалистика.

Бил е заместник главен редактор на списание „Космос“, после – главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, а през 1968-а основава вестник „Орбита“, на който е главен редактор до пенсионирането си през 1991 г.

Автор на криминални романи и пиеси, както и на две по-дълги творби във фантастиката: романа „Ракетата не отговаря“ (в съавторство, 1958) и повестта „Фотонният звездолет“ (1964), преведени на руски и немски. В актива му влизат също няколко научнопопулярни книги, множество журналистически статии, томът с прогностични есета „Силуети на ХХІ век“ (също в съавторство, 1986).