Агоп Мелконян - За спасяването на света

Красимира Стоевае бакалавър по Социология, магистър по Бизнес комуникации и връзки с обществеността, има специализация по Журналистика в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Спечелила е редица награди от национални литературни конкурси, сред които литературна стипендия на издателство „Пигмалион“ (2005 г.), първа и трета награда за разказ от конкурса на издателство „Аргус“ „Фантастика през 100 очи“ (2006 и 2008 г.), както и наградата им за роман (2009 г.); номинация на ИК „Хермес“ за неиздадена книга на автор до 25 години (2007 г.), отличие в конкурса „Фантастично изкуство – Бургас 2008“, втора награда от конкурса „Таласъмия“ 2009 и др.

Има публикувани разкази в антологията „ Знойни хоризонти“ (изд. „Аргус“, 2006), в сборника „Бялата градина“ (ИК „Марица“, 2007), в годишника „ Български фантастични ваяния 2007“ (ИК „ЕГИ“, 2008) и в юбилейното издание „ 40 години клуб за фантастично изкуство Тера Фантазия“ (изд. „Жажда“, 2008), в сборника „Таласъмия 2008-2009“ (ИК „Квазар“, 2010) и в Интернет.

Дебютната ù книга, сборникът с разкази „Снежните пясъци на Хира“, излиза в края на 2008 г., а през 2009 г. ИК „Хермес“ издава романа ù „Уроци по грим и горчив шоколад“.

Любен Дилов(1927-2008) е българският фантаст „най“ – най-плодовитият и най-известният у нас и зад граница. В едно интервю от 1997 г. писателят казва: „Аз имам в чужбина 32 книги, издадени на единайсет езика при общ тираж над 1,5 милиона“. Оттогава тези цифри вероятно са се променили нагоре.

Той работи еднакво успешно и в късите, и в дългите форми на прозата. Сред сборниците му ще споменем „Моят странен приятел – астрономът“, „Пропуснатият шанс“ и „Впечатления от една планета (Записки на фантаста)“, а сред романите – „Тежестта на скафандъра“, „Пътят на Икар“, „Жестокият експеримент“… Носител е на наградата „Еврокон“ и на медала „Карел Чапек“.

Допринесъл изключително много за развитието и популяризирането на супержанра у нас, Любен Дилов основава Дружеството на българските фантасти и твърде престижната награда за добро въображение „Гравитон“ (присъждана е в няколко категории през периода 1991-2005 г.).

Разказът „Напред, човечество!“ е своеобразен рекордьор по множеството си публикации в различни издания.

Любомир П. Николове автор на сборниците с разкази „Въжеиграчът Карой“ и „Очи на сляп, език на болен“, номинирани за наградата „Хеликон“ през 2010 и 2012 г., както и на сборника с новели „Слънчев бряг – код жълто“. Носител е на наградата „Чудомир“ и на други литературни награди. Публикувал е в „Капитал лайт“, „Труд“, „Литературен вестник“, „ЛИК“, „Сега“, „Съвременник“, „Знаци“, „Страница“, „Море“, „Новинар“, както и в няколко български и чужди антологии.

Негови разкази са публикувани на английски, испански и словашки език.

Мартин Петкове роден, учил и работил. Понастоящем работи нещо. Не е носител на значими литературни награди. Автор на стихотворения. Автор на проза. Баща. Обича (но обичането се оказва адски трудна работа). Изкарва си кинтите с бачкане в един странен паралелен свят… Не разчита на външна подкрепа, защото и без това обикновено не я получава. Причислява се към категорията на недостойните и апокрифни автори, които никога няма да бъдат забравени, защото е невъзможно да бъдат запомнени. Не може да пише собствени автобиографии.

Мирослав Ангеловразказва:

Роден съм в Горна Оряховица, или града под „Камъка“. Юрист по образование, завърших СУ и след значителен период на работа като разследващ орган, от няколко години – по собствено желание и воля – съм встрани (за моя радост) от юридическата система. Не гледам на себе си като на автор – писател или поет, нямам публикации. Приемам, че съм разказвач, който, сбирайки прашинките по собствения си път, сглобява, или поне се опитва да изпълни, пъзела на нашето време и реалността. Изповядвам природата и чувството за хумор като религии и вярвам в началото на водата. С красотата се разбираме чудесно. Обичам движението, промяната, приказките, киното, спорта и безкрая.

Никола Кесаровски(1944-2007) е роден в село Върбица, Великотърновско. След като завършва математика, работи в областта на изчислителната техника. Бил е заместник главен редактор на списание „Български профсъюзи“ (на чужди езици) и дългогодишен завеждащ отдел „Наука и техника“ във вестник „Орбита“.

Журналист, популяризатор и прозаик, автор на сборника с фантастични новели „Петият закон“ (1983) и носител на национални отличия за разкази, някои от които са публикувани на руски език. Романът му „Лунен цинк“ остава недовършен. Издал е три научнопопулярни книги: „Азбука на малкия програмист“ (1986), „Арабска средновековна наука“ (2002) и „Европейска средновековна наука“ (2006).