Агоп Мелконян - За спасяването на света

Тъй говореше Никула, а тя твърдеше, че много знае и от всичко отбира.

– Взе каквото ти трябваше, сега остави Росен, че си има работа – каза Свилна, пресичайки мислите на девойката.

Светлокосата говореше тъй властно и заплашително, че синът ù не посмя да възрази. Смигна на изгората си и прошепна:

– Пак ела, ще те чакам!

– Хайде, Кръстино! – пак я подкани майката. – Върви, че ще вали дъжд, да се не намокриш!

Наречена с чуждо име, Елица потрепери. Кимна за сбогом на Росен и си тръгна.

Дълги години девойката живя, без да бъде кръстена. Майка ù никога не ù проговори, така и не ù даде име. Когато я прибраха в селото, не можеше да остане повече неназована. Попът извърши обредите в селската църквичка – ми краката ù във вода, накара я да държи свещ, прави странни знаци пред лицето ù, окади я и през цялото време пя неразбираемо. После започнаха да я наричат Кръстина. Тъй нареди стрина Никула, която нямаше повече от трийсет лета, но бе веща в тия въпроси.

– Родена е по Кръстовден – обясняваше. – Ще има нужда да я закриля кръстът Господен, каквото е преживяла клетата… Човек като се ражда, сам си избира името и на празника си трябва да е кръстен. Е, не че съм била там, тя като се е раждала де… Да не си помислите криво, аз с таз бъркотия нищо общо нямам!

Никому и през ум не би минало, че благочестивата и набожна Никула ще се замеси в нещо нередно – особено пък преди толкоз години, по времето, когато е била момиче. Тя обаче държеше да покаже, че не одобрява случките, за които знаеше толкова много. А подир разправяше за покойната Дафина такива неща, сякаш я е следвала навсякъде по петите и със свещ ù е светила.

– Кръстина ще да се е родила по Кръстовден, щото майка ù избяга на Бъдни вечер – по време на Мръсните дни, когато всички изчадия от ада плъзват по земята. В този студ и виелица сама насред гората… А аз бих умряла само при мисълта да се покажа навън подир залез слънце. Побегнала, щото татко ù, бог да го прости, щеше да я омъжи за Гюро – тъкмо беше овдовял тогава за първи път, а Деян малък беше, от грижи имаше нужда. Ама Дафина – не, та не! Откак незнайна болест покоси първото ù либе Явор, все печална ходеше и го жалеше, в манастир искаше да влиза, за венчавка не щеше и да чуе. Пък какво му е лошото на Гюро, все имотен е бил човекът… Да беше имала ум в главата, и до днес щеше да си живее доволна и честита с него… Ама нейсе… Върна се подир няколко дни… – аз не съм видяла, но така разправят – върнала се разчорлена, с изпокъсани и изпоцапани дрехи… кървави. Там, в дивотията, някой… Е, тия работи не са за разправяне – ама вие се сещате!

Това последното Никула винаги разказваше с особена тържественост, подсмихваше се неуместно и очите ù светваха, сякаш нещо любопитно се беше случило на самата нея. Девойката слушаше внимателно историята на майка си и подозираше, че именно заради най-ужасната подробност се описва и всичко останало. Сред недоизреченото се криеха толкова кошмари за клетата Елица, все страшни и все водещи към нейната поява на белия свят. Сплетницата на селото имаше свое обяснение:

– Може и разбойник да е бил… То който и да е бил, все е бил злодей, но чини ми се, че не е бил човек. В планината бродят какви ли не таласъми, вампири и вълколаци. Има приказки за кръвопийци, дето се преправят на снажни момци и изкушават момите, ама не се беше случвало… Дотогава… По време на Мръсните дни не трябва да се събират мъж и жена – грехота е, пък и лоши деца се раждат, проклети. Нещастие носят – и на себе си, и на близките си.

Девойката знаеше, че говорят за нея неща, от които животът ù може да увисне на косъм. Ако повярваха, че е от зъл дух зачената, щяха да я убият, без да им мигне окото. Добре, че Никула все разни чудни неща разправяше и много не ù хващаха вяра. Ала не им бе неудобно да я слушат, като изрича такива думи пред лицето на нямата. Може би си мислеха, че щом детето не говори, не ги и разбира – че е животно, звяр, таласъм някакъв. Не можеше да ги спре, но наместо да се отдръпне, се приближаваше към бъбрещите жени. Стига да бе наблизо, попадията се закашляше и все гледаше да се застъпи за нея, да извърти казаното:

– Ти тъй говориш, ала Кръстина е добро девойче. За лошите хора казват, че се раждат недъгави и с жълти очи, та отдалеч другите да ги разпознават и да се пазят от тях. Ама вижте я нашата какво здраво дете е, от седем лета, откак е в селото, болест не я е хващала. Пък очите ù са странни на цвят, но като ги загледа човек, вижда, че не жълтеят, ами са зелени.