Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Но това е ужасно! — извика Фродо. — По-страшно от най-лошото, което си представях след твоите намеци и предупреждения. О, Гандалф, най-добри ми приятелю, какво да правя? Защото сега наистина се боя. Какво да правя? Каква жалост, че Билбо не е използвал възможността да прониже онова гнусно създание!

— Жалост? Да. Жалост е удържала ръката му. Жалост и Милосърдие: не удряй без нужда. И той бе щедро възнаграден, Фродо. Бъди сигурен, че злото го засегна тъй слабо и той успя да избяга само защото властта му над Пръстена започна така. С жалост.

— Съжалявам — каза Фродо. — Съжалявам, но се боя и не изпитвам никаква жалост към Ам-гъл.

— Не си го виждал — подхвърли Гандалф.

— Не съм и не желая да го видя. Не мога да те разбера. Да не би да искаш да кажеш, че ти и елфите сте го оставили жив след всичките му ужасни дела? Сега поне той е зъл като орк и е нищо не се отличава от враговете. Смърт заслужава.

— Заслужава! Да, съгласен съм. Мнозина сред живите заслужават смърт. А някои сред мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го върнеш? Тогава не бързай да си играеш със смъртни присъди. Защото и най-мъдрите не виждат всички нишки на съдбата. Почти не вярвам Ам-гъл да се излекува до края на живота си, но има надеждица. И той е обвързан със съдбата на Пръстена. Сърцето ми подсказва, че още има някаква роля, за добро или за зло, преди да дойде краят; а дойде ли, жалостта на Билбо може да реши съдбата на мнозина — включително и твоята. Така или иначе, не го убихме — той е много стар и злочест. Горските елфи го държат в затвор, но се отнасят към него с цялата добрина, която могат да открият в мъдрите си сърца.

— Все едно — каза Фродо, — дори ако Билбо не е могъл да убие Ам-гъл, иска ми се да не бе задържал Пръстена. По-добре да не го бе намерил и да не беше попаднал у мен! Защо ми позволи да го взема? Защо не ме принуди да го захвърля или да го унищожа?

— Да ти позволя? Да те принудя? Не чу ли какво приказвах досега? Говориш, без да мислиш. Колкото до захвърлянето — то е очевидна грешка. Тия Пръстени си знаят как да бъдат намерени. В нечисти ръце могат да сторят голямо зло. И най-лошото — Пръстенът би могъл да попадне в ръцете на Врага. Даже сигурно щеше да стане така, защото онзи напряга цялата си мощ, за да открие Единствения или да го привлече към себе си. Разбира се, скъпи Фродо, Пръстенът бе опасен за теб и това дълбоко ме тревожеше. Но залогът бе тъй голям, че трябваше да поема известен риск… впрочем, дори когато бях далеч, Графството нито ден не е оставало без бдителен надзор. Вярвах, че стига да не го използваш, не ще остави трайни следи върху тебе и злото дълго няма да се прояви. А не забравяй и това, че преди девет години, когато се видяхме за последен път, все още не бях сигурен в нищо.

— Но защо да не го унищожим? — отново извика Фродо. — Ако ме беше предупредил поне с писмо, щях да го премахна.

— Така ли? И как? Опитвал ли си?

— Не. Но предполагам, че може да се смаже с чук или да се разтопи.

— Опитай! — каза Гандалф. — Опитай сега!

Фродо отново извади пръстена от джоба си и го погледна. Сега той изглеждаше гладък, без никакъв белег или надпис — прекрасно, чисто злато. Фродо си помисли колко богат и прелестен е цветът му, как съвършено е заоблен. Възхитителна скъпоценна вещ. Бе го извадил с намерението да го запокити сред най-жарките пламъци. Ала откри, че не може да стори това без тежка душевна борба. Той колебливо подхвърли Пръстена на дланта си, като се силеше да си припомни всичко, разказано от Гандалф; после напрегна воля, посегна да го захвърли… и откри, че го е прибрал в джоба си.

Гандалф зловещо се изсмя.

— Виждаш ли? Вече и за теб, Фродо, е трудно да го изоставиш или повредиш. А аз мога да те „заставя“ само чрез сила, която би помътила разсъдъка ти. Но силата е безполезна срещу Пръстена. Няма да го смачкаш, дори да удряш с тежък ковашки чук. Не ще го унищожат нито твоите ръце, нито моите. Естествено, това огънче тук не би разтопило и обикновено злато. Пръстенът вече мина през него невредим и дори не се загря. Няма ковачница в Графството, която да го промени. Нито пък джуджетата ще могат да го сторят със своите наковални и пещи. Казано е, че драконов огън може да разтопи и изпепели Всевластните Пръстени, ала не е останал вече на света дракон, в който жарко да пламти древният огън; пък и никога не е имало дракон, дори Анкалагон Черния, който да увреди Единствения пръстен, Пръстена владетел, защото сам Саурон го е изковал. Има един-единствен начин — да се намерят Пукнатините на Съдбата в Ородруин, Огнената планина, и Пръстенът да се хвърли там, ако наистина желаеш да го унищожиш, завинаги да го изтръгнеш от лапите на Врага.