Джон Толкин - Властелинът на пръстените

— Никога нямаше да успеем, ако не беше Бързоход — каза Фродо. — Но ти ни липсваше. Не знаех какво да правя без теб.

— Задържаха ме — каза Гандалф — и това едва не те погуби. Ала сега не съм сигурен — може и да е било за добро.

— Ще ми се да разкажеш какво се случи!

— Всичко с времето си! По заповед на Елронд днес не бива да приказваш и да се тревожиш за нищо.

— Но разговорът ще ми попречи да мисля и да се тревожа, което е още по-изморително — възрази Фродо. — Вече съм съвсем буден и си припомням толкова много неща, които се нуждаят от обяснение. Защо се забави? Поне това трябва да ми кажеш.

— Скоро ще чуеш всичко, което искаш да узнаеш — каза Гандалф. — Съветът ще заседава веднага щом оздравееш. Засега ще ти кажа само, че бях пленен.

— Ти? — възкликна Фродо.

— Да, аз, Гандалф Сивия — тържествено изрече вълшебникът. — Много сили има на този свят, добри и зли. Някои са по-могъщи от мен. С други още не съм се мерил. Но часът ми идва. Властелинът на Моргул и Черните му конници излязоха от мрака. Готви се война!

— Значи ти си знаел за Черните конници… още преди да ги срещна?

— Да, знаех. Всъщност веднъж ти споменах за тях; защото Черните конници са Духовете на Пръстена, Деветимата Слуги на Властелина на Пръстените. Но не знаех, че пак са се появили, иначе незабавно щях да избягам заедно с теб. Чух за тях едва след като те напуснах през юни; ала ще отложа този разказ. Засега Арагорн ни спаси от бедата.

— Да — каза Фродо, — Бързоход ни спаси. И все пак отначало се боях от него. Мисля, че Сам така и не му повярва докрай, поне докато не срещнахме Глорфиндел.

— Чух всичко за Сам — усмихна се Гандалф. — Той вече не се съмнява.

— Радвам се — каза Фродо. — Защото много обикнах Бързоход. Е, обикнах не е най-точната дума. Искам да кажа, че ми е скъп, макар да е един такъв особен и понякога суров. Всъщност често ми напомня за теб. Не знаех, че сред Големите хора има такива. Мислех… мислех, че те са си просто големи и доста глупави — добродушни и глупави като Мажирепей или глупави и порочни като Бил Папратак. Но ние в Графството не знаем много за Големите хора, освен може би за тия от Брее.

— Дори и за тях не знаете много, щом мислиш стария Пиволей за глупак — каза Гандалф. — В своите работи той е твърде мъдър. Вярно, мисли по-малко и по-бавно, отколкото приказва, но дай му време — ще види и през тухлена стена (както казват в Брее). Ала малцина са останали в Средната земя като Арагорн, син на Араторн. Родът на Задморските крале е към своя край. Може би тази Война за Пръстена ще е последното им приключение.

— Наистина ли искаш да кажеш, че Бързоход е от народа на древните Крале? — учуди се Фродо. — Мислех, че те отдавна са изчезнали. Смятах го просто за Скиталец.

— Просто Скиталец! — възкликна Гандалф. — Скъпи ми Фродо, та нали Скиталците са точно това — последните северни потомци на великия народ на Западните хора. Те са ми помагали преди; а и в идните дни ще се нуждая от помощта им, защото стигнахме до Ломидол, но Пръстенът още не е в безопасност.

— Сигурно е тъй — каза Фродо. — Но досега единствената ми мисъл беше как да стигна дотук; дано не се наложи да продължа. Толкова е приятно просто да си почивам. Преживях цял месец изгнание и приключения и смятам това за предостатъчно.

Той замълча и притвори очи. След малко заговори отново:

— Пресмятах наум и не ми излизат дните до двадесет и четвърти октомври. Би трябвало да е двадесет и първи. Мисля, че достигнахме Брода на двадесети.

— Взе да приказваш и да пресмяташ повече, отколкото ти се полага — каза Гандалф. — Как са ребрата и рамото?

— Не знам — отговори Фродо. — Изобщо не ги усещам. Това вече е по-добре, но… — той направи усилие — пак мога да поразмърдам ръка. Да, съживява се. Не е студена — добави, докосвайки с десница лявата си ръка.

— Добре! — каза Гандалф. — Бързо се възстановява. Скоро пак ще си здрав. Елронд те излекува — откакто те донесоха тук, той дни и нощи се грижеше за теб.

— Дни? — удиви се Фродо.

— Е, четири нощи и три дни, ако трябва да бъда точен. Елфите те донесоха от Брода вечерта на двадесети и там ти се губи сметката. Ужасно се тревожехме, а Сам денонощно седеше край теб и се отделяше само когато го пращаха да отнесе някое съобщение. Елронд е опитен целител, но оръжията на Врага са смъртоносни. Право да си кажа, аз почти не се надявах; подозирах, че в зарасналата рана е останало парче от острието. Но не можаха да го открият чак до миналата нощ. Тогава Елронд извади отломъка, той бе потънал дълбоко и продължаваше да се забива навътре.