Дейвид Брин - Пощальонът

Гордън преглътна. Разбира се, това беше неговият дневник, откраднат от Септийн и приятелчетата му само часове преди да се натъкне на катастрофиралия джип и да поеме по пътя на новата си кариера.

Винаги бе съжалявал за загубата му. Беше описвал подробно пътуването си още откакто напусна Минесота преди седемнайсет години… начина на живот в Америка от епохата на постхолокоста.

Точно сега обаче това тънко томче беше последното нещо на земята, което би искал да види. Тежко седна на стола, внезапно залят от вълна на умора. Вече знаеше, че проклетниците през цялото време си бяха играли с него. Най-сетне се беше оплел в собствената си лъжа.

Никъде в дневника не се споменаваше нито думичка за „Възстановените съединени щати“.

Беше писал само истината.

Днес, когато сме на прага на Двайсет и първи век, се смята, че голямата битка на нашето време се води между така наречените Ляво и Дясно — тези измислени чудовища на фиктивния политически спектър. Изглежда малцина знаят, че така наречените опоненти са всъщност две лица на едно и също зло. Всеобщата слепота не позволява на милионите да видят как са мамени от тази измислица.

Невинаги е било така. И няма да бъде.

В предишните си трудове разглеждах другите типове обществени системи — величието на средновековна Япония, гордите и диви американски индианци и блясъка на Европа в периода, наричан от нашите скудоумни учени „Тъмни векове“.

Историята непрекъснато ни повтаря едно и също нещо. През всички епохи някои са командвали, докато други са се подчинявали. Това е особен вид лоялност и власт, които са едновременно достойни и естествени. Феодализмът винаги е бил нашият начин на живот като вид, още от времето, когато сме бродели на стада и сме крещели едни срещу други от съседните хълмове.

Точно така, това е бил нашият път, докато човекът не е бил развратен, докато силата не е била затисната от хленчещата пропаганда на слабостта.

Нека само си помислим какви блестящи възможности са се простирали пред Америка от Деветнайсети век. За възможността да останем недокоснати и чисти от отвратителните идеи на така нареченото „Просвещение“. Победоносната Война за независимост изтласкала упадъчните англичани от почти целия континент. Не съществували никакви ограничения и духът на индивидуализма властвал сред току-що родената нация. Аарон Бър е знаел това, когато се е заел да присъедини още територии западно от първоначалните тринайсет колонии. Той е мечтаел за онова, за което мечтае всеки мъж — да управлява, да завоюва, да създаде империя!

Какъв ли щеше да бъде светът, ако беше успял? Щеше ли, да възпре възхода на двете ужасни изчадия, двата близнака — социализма и капитализма?

Кой би могъл да каже? Но ще ви призная, че аз самият вярвам в това. Вярвам, че Ерата на величието е била на крачка от нас, готова да се роди!

Но Бър е бил спрян преди да успее да извърши нещо по-съществено от наказанието на Александър Хамилтън, онова оръдие в ръцете на предателите. Погледнато повърхностно, негов основен враг би трябвало да бъде интригантът Джеферсън, който му откраднал президентския пост. Но всъщност конспирацията била много, много по-дълбока.

Онзи зъл гений Бенджамин Франклин бил сърцето на кликата, която трябвало да убие Империята преди тя да бъде родена. Неговите оръжия били много, твърде много, дори за мъж като Бър.

И главното от тези оръжия бил Орденът на Цинцинат 9 9 Организация на ветераните на Джордж Вашингтон, основана от генерал Хенри Нокс през 1787 г. — Б.пр. …

Гордън захвърли книгата върху мръсната слама. Кой би могъл да чете подобни безумия, да не говорим да ги публикува?

След вечерята беше достатъчно светло за четене, а слънцето се бе появило за първи път от дни насам. Въпреки това го побиваха тръпки от налудничавата диалектика, която продължаваше да кънти в главата му.

„Онзи зъл гений Бенджамин Франклин…“

Ако дори само малка част от написаното от Холн беше вярно, Франклин наистина е бил в центъра на необичайни събития. След Войната за независимост се е случило нещо, което осуетило плановете на хора като Аарон Бър и довело до създаването на нацията, каквато Гордън я познаваше.

Но отвъд това, Гордън беше впечатлен най-вече от размерите на безумието на Нейтън Холн. Безоар и Маклайн би трябвало да са напълно луди, ако са решили, че тези брътвежи ще го накарат да промени начина си на мислене!