Дейвид Брин - Пощальонът

За момент спокойното изражение се пропука и зад него Гордън видя фанатизма — непроменен, а може би станал още по-силен през годините. Гордън бе чувал този тон… преди много години по радиото… тонът на Нейтън Холн, преди „светецът“ на оцеленците да бъде обесен. Оттогава всички негови последователи говореха така.

Това беше същата солипсистка философия на егото, която беше разпалила пожара на нацизма и сталинизма. Хегел, Хорбигър, Холн — основата беше една и съща. Производната истина, самодоволна и уверена, никога не трябваше да се проверява на практика.

В Северна Америка холнизмът беше просто поредното маловажно безумие на фона на новия Ренесанс и скъсването с егоизма на осемдесетте. Но една друга проява на същото зло, „Славянският мистицизъм“, на практика бе взела властта в другото полукълбо. Лудостта накрая хвърли света в ужаса на Безнадеждната война.

Гордън се усмихна мрачно.

— Кой може да каже кое е легитимно след всички тези години? Едно нещо обаче е сигурно, Безоар — явно „духът на истинската Америка“ се е превърнал в страст за холнистите. Култът ви към силата е отхвърлен — не само във Възстановените съединени щати, но и почти навсякъде, откъдето съм минал. Враждуващите помежду си села се обединяват, щом се понесат слухове за появата на вашите банди. Всеки, хванат в маскировъчни дрехи, го обесват на първото дърво.

Веднага разбра, че е уцелил в десятката. Ноздрите на накичения с обеци офицер се разшириха.

— Полковник Безоар, ако обичате. И се обзалагам, че на някои места това не важи, господин инспектор. Какво ще кажете за Флорида, например? Или Аляска?

Гордън сви рамене. И двата щата сякаш бяха изчезнали след падането на първите бомби. Имаше и други места, където опълчението не се бе осмелило да припари — като южен Орегон, например.

Безоар стана и отиде до библиотеката. Извади един дебел том.

— Всъщност, чел ли сте някога Нейтън Холн? — гласът му отново звучеше примирително.

Гордън поклати глава.

— Но, сър! — протестира Безоар. — Нима можете да познавате врага си, без да научите как мисли той? Моля ви, вземете това копие на „Изгубената империя“… биографията на онзи велик човек, Аарон Бър 8 8 Аарон Бър (1756–1835) — американски политик, участник във Войната за независимост, вицепрезидент на САЩ през 1801–1805 г. по времето на мандата на Томас Джеферсън. Убил на дуел Александър Хамилтън. Един от най-дейните участници в усвояването на американския Запад. Заради евентуалните си планове да отцепи Запада в отделна държава е бил осъден за държавна измяна и принуден да напусне САЩ. — Б.пр. , написана от самия Холн. Може и да промените мнението си.

Знаете ли, господин Кранц, наистина вярвам, че сте от онзи тип хора, които биха могли да станат холнисти. Често силата просто има нужда да разбере, че е била приспана от пропагандата на слабостта, че може да владее света, стига само да протегне ръце и да го вземе.

Гордън сдържа отговора си и взе предложената му книга. Нямаше да бъде разумно да го предизвиква още повече. Можеше да навлече смъртна присъда и на двамата само с една-единствена дума.

— Добре. Тъкмо ще убие времето, докато уредите пътуването ни към Уиламит — спокойно каза той.

— Да — за първи път се обади Джони. — И между другото, ще трябва да платите допълнително заради забавянето на пощата, дето откраднахте.

Безоар се усмихна студено на Джони, но преди да успее да отговори, чуха да се приближават нечии стъпки. Вратата се отвори и в стаята влязоха трима брадати мъже с традиционното камуфлажно облекло.

Най-дребният, но очевидно най-важният от тях, носеше една-единствена обеца, в която бе инкрустиран голям скъпоценен камък.

— Господа — изправи се Безоар, — позволете ми да ви представя бригаден генерал Маклайн от запаса на Съединените щати, обединител на орегонските кланове на Холн и командващ Американските освободителни сили.

Гордън стана вцепенено. В първия момент можеше само да се взира в човека пред него. Генералът и двамата му адютанти бяха най-странно изглеждащите човешки същества, които бе срещал някога.

Нямаше нищо необичайно в техните бради или обеци… нито пък в церемониалните „трофеи“, с които се бяха закичили. Но и тримата бяха покрити с белези, независимо че униформите им скриваха от поглед вратовете и ръцете им. Мускулите и сухожилията им бяха огромни, сплетени на неестествени възли под кожата им.

Гледката беше невероятна, но се стори на Гордън някак позната. Само че не можеше да си спомни къде и кога е виждал нещо подобно.