Дейвид Брин - Пощальонът

Маклайн взе ръжена от камината.

— Така и така ще превземем Кървалис тази пролет. Но ако го направим по своя начин, той ще изгори. И вече няма да има пощи, момчето ми. Нито пък разни умни машини.

Маклайн посочи с ръжена към бюрото. Там имаше лист, писалка и мастило. Гордън много добре знаеше какво се очаква от него.

Ако трябваше просто да се съгласи с това предложение, Гордън би го направил тутакси. Щеше да играе ролята, докато не му се отдадеше възможност да се измъкне. Но Маклайн беше хитър. Искаше от Гордън да пише до Съвета в Кървалис и да ги убеди в знак на добра воля да предадат няколко ключови града. Разбира се, имаше само думата на генерала, че след това ще бъде назначен за „барон на Кървалис“. Съмняваше се, че Маклайн държи на думата си повече от него самия.

— Да не би да си мислиш, че не можем да се справим с твоята патетична „Армия на Уиламит“ без помощта ти? — Маклайн се разсмя и отвори вратата. — Шон!

Якият бодигард се озова за миг в стаята. Затвори вратата и се приближи със строева стъпка към генерала.

— Ще ти разкрия нещо, Кранц. Аз и Шон, както и котката, която те хвана, сме последните от нашия вид. Всичко това беше пълна тайна, но може и да си чул някои слухове. Имаше експерименти за създаване на бойци, каквито никой не е виждал дотогава.

Гордън беше поразен. Внезапно всичко се изясни — нечовешката бързина на генерала и белезите върху неговата и на адютантите му кожа.

— Аугменти!

— Умно момче — кимна Маклайн. — Доста си наблюдателен за колежанче, баламосващо ума си с психология и етика.

— Но всички си мислехме, че това са само слухове! Значи те наистина са взимали войници и са ги преправяли…

Той млъкна и погледна странно изпъкналите мускули по ръцете на Шон. Колкото и невероятно да изглеждаше, май всичко това беше истина. Нямаше друго разумно обяснение.

— За първи път ни изпитаха в Кения. Правителството остана много доволно от резултатите. Но май не им хареса какво се случи, след като сключиха мир и ни върнаха вкъщи.

Маклайн подаде ръжена на бодигарда си, който хвана единия му край с палеца и показалеца си. По същия начин генералът пое другия край.

Двамата дръпнаха в противоположни посоки. Без дори да се задъха, Маклайн продължи да говори:

— Експериментът започна в края на осемдесетте и продължи до началото на деветдесетте. Предимно в специалните части. Предпочетоха ентусиасти като нас.

Стоманеният ръжен започна да се разтяга.

— О, добре ги подредихме онези кубинци — засмя се Маклайн, загледан в Гордън. — Но на военните не им хареса как се държаха някои ветерани, когато всичко свърши и се прибрахме. Още тогава се страхуваха от Нат Холн. Той призоваваше към сила и те знаеха това. Програмата беше прекъсната.

Средната част на ръжена стана тъмночервена. После се счупи, подобно на съчка. Гордън хвърли бърз поглед към Чарлз Безоар. Полковникът нервно хапеше устни. Гордън разбираше мислите му.

Това беше сила, за която той изобщо не можеше да мечтае. Учените, извършили експеримента, бяха отдавна мъртви. Според религията на Безоар, тези двама мъже трябваше да бъдат негови господари.

— Свободен си, Шон. — Маклайн хвърли парчетата в камината, докато адютантът му напускаше стаята, марширувайки.

Генералът погледна подигравателно Гордън.

— Още ли се съмняваш, че ще превземем Кървалис до май? Със или без теб? Всеки от другите в моята армия се равнява на двайсет от твоите трътлести фермери или от шантавите ти „амазонки“.

Гордън бързо вдигна поглед, но Маклайн продължаваше да говори.

— Но дори силите ни да бяха равни, пак нямаше да имате никакъв шанс! Само ние тримата можем да се вмъкнем във всяко ваше укрепление и да го изравним със земята. Можем да разкъсаме глупавата ви отбрана с голи ръце. Не се съмнявай нито секунда в това — той бутна листа и писалката към Гордън.

Гордън се загледа в листа. Какво значение имаше? Внезапно разбра в какво се крие тайната. Погледна Маклайн в очите.

— Впечатлен съм. Наистина. Демонстрацията беше много убедителна. Кажете ми обаче, генерале, щом сте толкова добър, защо досега не сте превзели Роузбърг?

Маклайн почервеня. Гордън хвърли бегла усмивка към холнисткия главатар.

— И между другото, кой е онзи, дето ви гони от владенията ви? Трябваше да се сетя по-рано защо толкова нетърпеливо се хвърляте в тази война. Защо хората ви събират робите си и цялото си имущество и масово се преселват на север. Обикновено в миналото повечето варварски нашествия са започвали точно по този начин, подобно на ефекта на доминото.