Дейвид Брин - Пощальонът

Гордън остави пистолета да лежи на земята и тежко се изправи. Генерал Маклайн стоеше на прага. В едната си ръка държеше кирка.

— Ритни го настрани — спокойно каза той.

Гордън се подчини. Автоматичният пистолет се озова в прашния ъгъл.

— Така е по-добре. — Маклайн измъкна ножа си от калъфа. После стрелна жените с поглед. — Изчезвайте. Бягайте. Опитайте се да оживеете, ако искате и можете.

С широко отворени от ужас очи, Марси и Хедър се промъкнаха покрай Маклайн и побягнаха в нощта. Гордън не се съмняваше, че щяха да тичат под дъжда, докато не паднеха от изтощение.

— Предполагам, че това не се отнася за мен — уморено произнесе той.

Маклайн се усмихна и поклати глава.

— Искам да дойдеш с мен. Имам нужда от помощта ти.

Окачената на стената лампа и случайните лунни лъчи през дъждовните облаци осветяваха част от поляната от другата страна на пътя. Дъждът намокри Гордън за секунди, когато закуцука навън след Маклайн. Все още кървящите му глезени оставяха розови петна на местата, където стъпваше.

— Твоят черен приятел е по-добър, отколкото предполагах — призна Маклайн, като дръпна Гордън в осветеното място. — Или е имал помощник, което не е много вероятно. Моите момчета щяха да открият и други следи, ако не беше сам. Както и да е, Шон и Бил си получиха заслуженото за непредпазливостта си.

Гордън отначало не можа да го разбере.

— Да не би…

— Още е рано да ликуваш — грубо го прекъсна Маклайн. — Войниците ми са на по-малко от километър оттук, а аз съм въоръжен. Не ми се вярва да започнеш да крещиш за помощ, а?

Той отново се усмихна.

— Сега ще ти покажа защо е цялата тази война. И ти, и твоят разузнавач сте силни мъже и би трябвало да сте холнисти. Ти не си, заради отровната пропаганда на слабите, с която си израснал. Сега ще използвам възможността да ти покажа колко слаб те е направила тя.

Маклайн стисна ръката на Гордън като в менгеме и извика в нощта:

— Черни войнико! Говори генерал Волси Маклайн. При мен е твоят командир… инспекторът на щатските пощи! — В последните думи се долавяше открита подигравка. — Искаш ли да го освободиш? Хората ми ще пристигнат тук на зазоряване, така че имаш съвсем малко време. Давай! Ще се бием за него! Ти избирай оръжията!

— Филип, недей! Той е ауг…

Викът на Гордън премина в стон, когато Маклайн изви ръката му, като за малко не я откъсна от рамото. Силата му го принуди да рухне на колене. Болката премина по тялото му на горещи вълни.

— Тц-тц. Хайде сега. Ако твоят човек не е знаел за Шон, значи го е убил благодарение на късмета си. Така че сега със сигурност не заслужава специално предупреждение, нали?

Нужно беше огромно усилие на волята, но Гордън вдигна глава, като пое въздух през стиснатите си зъби. Тялото на аугмента трепереше в очакване, подобно на дебнеща котка. Двамата стояха непосредствено до осветения кръг. Минутите отминаваха.

— Последна възможност, черни човече! — Ножът на Маклайн опря в гърлото на Гордън. Захват, силен като прегръдката на анаконда, изви лявата му ръка зад гърба и нагоре. — Ако не се покажеш до трийсет секунди, твоят инспектор ще умре!

Тази половин минута се стори на Гордън цяла вечност. Колкото и да беше странно, внезапно се почувства смирен и безразличен към всичко.

Най-после Маклайн поклати глава. Изглеждаше разочарован.

— Много лошо, Кранц. — Ножът се премести под лявото му ухо. — Май е по-умен, отколкото…

Гордън се задъха. Не беше чул нищо, но внезапно видя втори чифт мокасини на ръба на осветения кръг, на не повече от пет метра разстояние.

— Страхувам се, че хората ти убиха онзи храбър войник, когото викаше — мекият глас на новодошлия не спря, дори когато Маклайн рязко се извърна и Гордън се озова между двамата. — Филип Бокуто беше добър човек — продължи тайнственият глас. — Отзовавам се на предизвикателството ти, както би направил той.

Украсената с мъниста превръзка за глава проблесна на светлината на лампата, когато широкоплещестият мъж пристъпи вътре в кръга. Сивата му коса беше здраво стегната в опашка отзад. Лицето му изразяваше тъжно спокойствие.

От трепета на могъщата прегръдка Гордън почувства радостта на Маклайн.

— Я виж ти! Според описанията това може да е единствено Стопанинът на Шугърлоуф, най-после напуснал своите владения! Не можете да си представите какво удоволствие е това за мен, сър. Добре дошъл!

— Поътън — изпъшка Гордън, без да има ни най-малка представа как и защо човекът се бе озовал тук. — Разкарай се оттук, глупако! Нямаш никакъв шанс! Той е аугмент!