Дейвид Брин - Пощальонът

— … те убия! — изръмжа холнистът, насочил пистолета към лицето на Гордън. Гордън се метна встрани и в същия момент пламъците от барута ужилиха врата му.

— Не мърдай! — Безоар сякаш чакаше подчинение. — Само да…

Както притискаше врага си с всички сили, Гордън внезапно пусна ръката с пистолета и се отдръпна. Докато дулото се насочваше към него, той смаза с десния си юмрук долната челюст на Безоар. Плешивият холнист удари главата си в пода и тялото му изпадна в конвулсии. Пистолетът гръмна два пъти в стената.

После Безоар утихна.

Този път най-жестоката болка бе в ръката. Гордън бавно се изправи, като полусъзнателно отчете, че май беше счупил ребро.

— Никога не говори, докато се биеш — каза той на изпадналия в безсъзнание човек. — Това е лош навик.

Марси и Хедър се измъкнаха от склада и измъкнаха ножовете на Безоар. Гордън едва не ги възпря, когато видя какви са им намеренията. Искаше да им каже да спрат и да го вържат, но не го направи. Остави ги да извършат нужното и влезе в склада.

Когато очите му привикнаха с тъмнината, той видя стройна фигура, лежаща върху мръсно одеяло, постлано на пода до отсрещния ъгъл. Фигурата вдигна ръка към него и се дочу тънък глас:

— Гордън… знаех, че ще дойдеш за мен… Не е ли странно?… Сякаш… сякаш е приказка, но… но просто го знаех по някакъв начин.

Той падна на колене до умиращата жена. Бяха правени груби опити да се изчистят и превържат раните, но сплъстената коса и подгизналите от кръв дрехи скриваха повече поражения, отколкото би посмял да види.

— О, Дина! — Той извърна глава и затвори очи. Ръката й хвана неговата.

— Лошо ги ударихме, скъпи — едва произнесе тя. — Аз и другите разузнавачки… — Пристъпът на кашлица я накара да млъкне. От устата й бликна кръв и изцапа устните й.

— Не говори — каза й Гордън. — Ще се опитаме да те измъкнем оттук.

Дина се вкопчи в ризата му.

— Някак… бяха разбрали за нашия план… очакваха ни на повече от половината места, когато ги ударихме… може би някое от момичетата се е влюбило в изнасилвача си, подобно на Х-Хипермнестра 11 11 В гръцката митология — единствената от данаидите (дъщерите на Данай), която не убила съпруга си в първата брачна нощ, защото се влюбила в него. — Б.пр. … Двете с Трейси се чудехме дали това е възможно, защото леля Сюзън разказваше, че такива неща са се случвали…

Гордън нямаше никаква представа за какво говори Дина. Тя бълнуваше. Мъчеше се да измисли нещо, какъвто и да е начин да измъкне безнадеждно ранената жена на километри през вражеските линии, преди да са се върнали Маклайн и другите холнисти.

Знаеше, че е просто невъзможно.

— Май я оплескахме, Гордън… но се опитахме! Опитахме се… — Дина поклати глава и заплака. Гордън я прегърна.

— Зная, скъпа. Зная.

Очите му също се напълниха със сълзи. През мръсотията той усети мириса й. И разбра — твърде късно — какво означаваше тя за него. Притисна я към себе си по-силно — Всичко ще се оправи. Обичам те. Аз съм тук и ще се погрижа за теб.

Дина въздъхна и стисна здраво ръката му.

— Ти си тук. Ти си… Ти… — внезапно тялото й затрепера. — О, Гордън! Виждам… А ти?

Очите им се срещнаха. Видя в нейните онази светлина.

После всичко свърши.

— Да, видях — нежно й каза той, все още прегръщайки мъртвото й тяло. — Може би не толкова ясно като теб. Но също видях.

В ъгъла на другата стая Хедър и Марси бяха заети с нещо, което Гордън не искаше да вижда.

Щеше да скърби по-късно. Точно в момента трябваше да свърши други неща. Например, да измъкне жените оттук. Изгледите за успех бяха съвсем нищожни, но ако стигнеха до Калахан, щяха да бъдат в безопасност.

Това беше достатъчно трудна задача, но имаше и други. Трябваше по някакъв начин да се добере до Кървалис и да се опита да извърши онова, което се очакваше от герой като него, според нелепите представи на Дина — да умре, защитавайки Циклоп, например, или да поведе последната атака на „пощальоните“ срещу неуязвимия враг.

Чудеше се дали обувките на Безоар щяха да му станат. Глезените му бяха толкова лошо подути, че бе немислимо да се опитва да ходи бос.

— Стига сте си губили времето — рязко се обърна към жените той. — Трябва да се махаме оттук.

Но щом се наведе за пистолета на Безоар, в стаята се разнесе нисък дрезгав глас:

— Много добър съвет, млади ми приятелю. Знаеш ли, бих искал да те наричам приятел. Разбира се, това не означава, че няма да те изкормя, ако само докоснеш онова оръжие.