Алфред Вогт - Светът на не-А

— Ще ме научиш ли — прозвуча бавно гласът на Тереза Кларк — как да спечеля някаква дребна служба чрез игрите?

— Хм, туй пък какво е? — въпреки мрака Госейн се взря в нея. Учудването му отстъпи пред един по-благ вътрешен импулс. — Не виждам начин да стане — каза той. — Игрите изискват познания и умения, трупани през дълъг период от време. За последните петнайсет дни е нужна такава гъвкавост на ума, с каквато могат да се конкурират само най-енергичните и най-развитите личности в света.

— Аз не се интересувам от последните петнайсет дни. Ако достигнеш до края на първата седмица, получаваш някое място. Така е, нали?

— Най-нископлатената работа, за която се състезават играчите, е с десет хиляди на година — обясни спокойно Госейн. — Разбирам, че положението е малко ужасно.

— Аз съм много бърза — рече Тереза — и отчаяна. Това ще помогне.

Джилбърт се съмняваше, обаче я съжали.

— Щом настояваш — предложи той, — ще те запозная с кратко резюме…

После млъкна за момент.

— Моля те, продължавай — подкани го тя.

Мъжът се колебаеше. Отново се почувства глупаво при мисълта да говори с нея на подобна тема.

— Човешкият мозък е разделен грубо на две части — започна неохотно. — Кора и таламус. Мозъчната кора е центърът на разума, а таламусът е центърът на емоционалните реакции на нервната система. — Той направи къса пауза. — Някога да си попадала в сградата на Института по семантика?

— Беше чудесно — отвърна Тереза Кларк. — Всички тези бижута и ценни метали…

— Не исках да кажа това — прехапа устна Госейн. — Имах предвид картинния разказ по стените. Забеляза ли го?

— Не си спомням. — Тя навярно разбра, че не му е доставила удоволствие. — Но забелязах брадатия джентълмен, директора… как му беше името?

— Лавоасьор ли? — попита Джилбърт и се намръщи в тъмното. — Смятах, че е загинал при случаен инцидент преди няколко години. Кога го видя?

— Миналата есен. Седеше в инвалидна количка.

Изтръпна. За миг си помисли, че паметта му отново го подвежда. Изглеждаше странно все пак: който и да беше бърникал в съзнанието му, не искаше той да знае, че легендарният Лавоасьор е още жив. Госейн се поколеба и после се върна към по-раншната тема на разговор.

— Както мозъчната кора, така и таламусът притежават чудесни възможности. И двете части на мозъка трябва да бъдат обучени до най-висока степен, но особено важно е да се организират тъй, че да работят съгласувано. Щом такава съгласуваност или интеграция липсва, е налице една объркана личност — свръхемоционалност и на практика всички варианти на психическа криза. От друга страна, където е бил осъществен съюзът кора-таламус, нервната система може да противостои на почти всеки шок…

Госейн спря, спомняйки си шока, който бе претърпял неотдавна неговият собствен разум.

— Какво става? — попита бързо момичето.

— Нищо — бе грубият отговор. — На сутринта бихме могли отново да разчепкваме този въпрос.

Изведнъж усети умора и пак легна. Последната му мисъл, преди да се унесе в сън, бе относно това какво имаше предвид детекторът на лъжата с думите: „От него се излъчва уникална сила.“

Когато се събуди, слънцето грееше. От Тереза Кларк нямаше и следа.

Провери отсъствието й с чевръсто претърсване на храста. Сетне отиде до бордюра, отдалечен на сто фута, и погледна по улицата — първо на север и после на юг.

Тротоарите и платното бяха оживели от трафика. Пъстро облечени мъже и жени минаваха бързешком покрай мястото, където стоеше Джилбърт. Чуваха се жуженето, ревът и бученето от много хора и много коли. Внезапно стана вълнуващо. Почувства се ободрен, осъзнавайки вече по-силно, че е свободен. Дори заминаването на младата дама доказваше, че тя не е била втората стъпка в някакъв фантастичен план, започнал с атаката на неговата памет. Изпита облекчение, че се е отървал от нея.

Едно познато лице се открои от човешките физиономии, които се изнизваха устремно край него. Приветства го Тереза Кларк с две кафяви книжни торби в ръцете.

— Купих малко закуска — каза. — Помислих си, че ще предпочетеш по-скоро да хапнеш навън сред мравките, отколкото да се опиташ да влезеш в претъпкан ресторант.

Те ядоха мълчаливо. Госейн забеляза, че донесената храна беше изискано поставена в кутии и пластмасови съдове за сервиране на открито. Имаше подсилен портокалов сок, готово тестено ястие с крем в дълбоко блюдо, топли бъбреци на сандвич и кафе също със свой отделен крем.