Алфред Вогт: Светът на не-А

Пет долара, прецени той. Това бе чист лукс за двойка, която трябваше да преживее трийсет дни с твърде скромна сума. Пък и с тия пари момичето можеше със сигурност да плати на хазайката си за още една нощ. Навярно Тереза бе имала добра работа, за да помисли за подобна закуска. Така стигна до ново откритие, което го накара да се навъси за момент и после да попита:

— Този твой шеф, дето те е задявал… как се казва?

— Моля? — измърмори Тереза Кларк. Тя бе свършила своите бъбреци и търсеше нещо в чантичката си. Сепната, вдигна поглед. Сетне лицето й се проясни. — О, той ли?

Последва пауза.

— Да — настоя Госейн. — Как се казва?

— Предпочитам да забравя за него — отвърна му. Беше дошла напълно на себе си. — Това не е приятно. — Накрая смени темата: — Трябва ли да знам много за първия ден?

Мъжът се поколеба, полусклонен да следва по-нататък въпроса за нейния шеф, но ето че реши да се откаже.

— Не. За щастие този ден никога не е бил друго освен формална работа, състояща се главно от регистрации и назначаване на места, където да вземеш своите начални тестове. Проучвал съм разни архиви за игрите през последните двайсет години (тоест тия, които Машината е оповестявала) и съм забелязал, че изобщо няма промяна при старта. От тебе се изисква да определиш какво символизират не-А, не-Н и не-Е. Независимо дали го съзнаваш или не, ти не бива да живееш на Земята, без да долавяш нещо от същината на не-А. В продължение на няколко столетия тя е една непрекъснато нарастваща част от нашата обичайна мисловна околна среда. — И завърши с думите: — Хората, разбира се, са склонни да забравят определения, но ако ти наистина сериозно се интересуваш…

— Би могъл да се обзаложиш, че е така — прекъсна го момичето и извади табакера от чантата си. — Искаш ли да пушиш?

Кутийката проблесна на слънцето. Диаманти, изумруди и рубини искряха върху сложно оформената й златна повърхност. Луксозна цигара, вече запалена по някакъв автоматичен начин в табакерата, се подаде от нея. Скъпоценните камъни можеха да са изкуствени, а пък златото — имитация. Ала предметът изглеждаше ръчно изработен и неговата очевидна автентичност бе потресаваща. Госейн го оцени на двайсет и пет хиляди долара.

— Не, благодаря — промълви той, успял да намери гласа си. — Не пуша.

— Цигарите са специален сорт — настоя младата жена. — Много фини.

Джилбърт поклати глава и сега отказът му беше приет. Тя извади бялата пръчица от вътрешността, постави я между устните си и смукна от нея с дълбоко удоволствие. След това пусна кутийката обратно в чантата. Изглежда, не съзнаваше усещането, което бе причинила.

— Нека се заемем с моето обучение — предложи Тереза. — После можем да се разделим и довечера да се срещнем отново тук. Какво ще кажеш?

Тая жена беше твърде властна и Госейн не бе сигурен, че дори ще се научи да я харесва. Подозрението му, че е влязла с някаква цел в неговия живот, стана по-силно. Възможно ли е тя да играе ролята на свързващо звено между него и онзи, който бе бърникал в мозъка му? Не би могъл да я остави да си отиде ей така.

— Добре — съгласи се той. — Но няма никакво време за губене.

Джилбърт Госейн помогна на спътничката си да слезе от автомобила. Те заобиколиха бързо група дървета, минаха през масивна арка и се появиха пред Машината. Тереза продължи да върви спокойно, господинът обаче спря.

Тайнствената Машина се намираше в далечния край на широка улица. Планинското било беше подравнено, тъй че около нея да има пространство и градини. Бе на разстояние половин миля от сгушените в дървесата порти. Издигаше се нагоре и нагоре с бляскаво метално величие. Представляваше насочен в небето конус и на върха си крепеше звезда от атомна светлина, която бе по-ярка от обедното слънце.

Видът й направо го шокира. Досега не беше разсъждавал за това, но внезапно осъзна, че Машината никога няма да приеме неговата фалшива самоличност. Усети някакво стягане и остана така потиснат. Забеляза, че Тереза Кларк също е спряла и гледа назад към него.

— За пръв път ли я виждаш толкова отблизо? — попита съучастнически тя. — Поразява те, а?

В държането й имаше намек за превъзходство, което предизвика лека усмивка върху устните на Госейн. „Тези градски хитреци!“ — помисли кисело мъжът. Почувства се по-добре и като я хвана за ръка, тръгна отново напред. Увереността му бавно се възвръщаше. Системата със сигурност нямаше да го преценява при такава висока абстракция 8 8 Оператор, който образува клас, име или сказуемо от всяко дадено изразяване. — Б.пр. като недействителна самоличност. Та нали даже детекторът на лъжата бе установил, че той се е представил невярно, без да влага умисъл?