Алфред Вогт - Светът на не-А

Джилбърт се обърна и заобиколи основата на Машината, отправяйки се обратно към същинския град. Обядва в малък ресторант недалеч от реката, после започна да прелиства жълтите страници на дебел телефонен указател. Знаеше името, което търсеше, и го намери почти веднага:

Енрайт беше издал няколко книги. Те се препоръчваха задължително на всички, които се надяваха да преминат отвъд десетия ден в игрите. Бе удоволствие да си спомниш кристалната яснота на написаното от учения, внимателното семантично съображение, вложено във всяка използвана многоординална дума, широтата на разума и разбирането на човешкото тяло и съзнание като едно цяло.

Затвори указателя и излезе на улицата. Чувстваше се спокоен. В душата му се надигаше надежда. Самият факт, че се сети за психолога и неговите трудове така подробно, показваше колко леко стои в паметта му натрапената амнезия. Това нямаше да отнеме много време, щом прочутият мъж веднъж почнеше да работи върху него.

Служителят в приемната на докторския кабинет каза:

— Господин Енрайт може да бъде посетен само с предварително записан час. Ако искате, ще ви дам такъв подир три дни, тоест в четвъртък, в два следобед. Трябва обаче да оставите депозит двайсет и пет долара.

Госейн плати, взе разписката и си тръгна. Беше разочарован, но не особено. Добрите специалисти сигурно бяха заети хора в света, който все още беше далеч от придобиването на не-А съвършенство.

Отново на улицата, той забеляза как една от най-дългите и най-мощни коли, каквито бе виждал, мина покрай него и закова до бордюра на разстояние сто фута. Лимузината блестеше на следобедното слънце. Прислужник в ливрея скочи пъргаво от мястото до шофьора и отвори вратата.

Насам живо се приближаваше Тереза в следобедна рокля от скъпа материя. В общи линии не изглеждаше по-малко стройна, но тъмният цвят на дрехата правеше лицето й леко по-пълно и поради контраста — не тъй загоряло. Тереза Кларк! Името оставаше сякаш без значение пред такова великолепие.

— Коя е тя? — попита Госейн един мъж, спрял наблизо.

Човекът го погледна изненадан и после изрече онуй, за което Джилбърт вече се досещаше.

— Ами това е Патриша, дъщерята на президента Харди. Чувам, че е истинска невротичка. Вижте например тази кола. Прилича на прекалено голямо бижу, сигурен признак за…

Госейн се обърна, отклонявайки очи от лимузината и нейната неотдавнашна обитателка. Нямаше смисъл да бъде разпознат, докато не обсъди всичко внимателно. Изглеждаше му странно тя да се върне същата нощ на едно тъмно място, за да бъде сама с някакъв чужд мъж.

Но Патриша бе там.

Той стоеше в сенките и гледаше замислено призрачната й фигура. Джилбърт дойде на срещата много ловко. Жената бе с гръб и комай не усещаше присъствието му. Беше възможно, въпреки неговото грижливо изследване на целия парцел, да е вече в коварна клопка. Ето риск, който изобщо не се поколеба да поеме. Нали у тая дама се криеше единственият ключ към тайнствеността около собствената му личност? Наблюдаваше я с любопитство, доколкото можеше, в спускащия се здрач.

Отначало тя седеше с лявото си стъпало, подпъхнато под десния крак. В течение на десетина минути промени пет пъти положението си. Два пъти по време на смените се полуизправяше. В промеждутъка очевидно чертаеше с пръст разни фигури в тревата. Сетне извади своята табакера и я прибра отново, без да вземе цигара. Половин дузина пъти тръска главата си като че напук на някаква мисъл. Два пъти скръсти ръце и потрепери сякаш от хлад, три пъти въздъхна шумно, цъкна нетърпеливо с език и около цяла минута стоя съвсем неподвижна.

Предишната вечер не беше толкоз нервна. Въобще не бе такава освен в краткия период, когато се преструваше на уплашена от мъжете, които я били преследвали. Госейн реши, че причина за промяната й е чакането. Просто е свикнала да се среща с хора и да работи с тях. Сама губеше всякакво търпение.

Какво каза човекът този следобед? Невротичка. Да, без съмнение. В детството си трябва да е била лишена от това ранно не-А обучение, тъй необходимо за развиването на определена интелигентност. Загадка бе как то е могло да бъде пропуснато в дома на така цялостно изградена личност като президента Харди. Независимо от обстоятелствата, Патриша беше човешко създание, чийто таламус винаги е контролирал напълно действията й. Той си я представи изпаднала в нервна криза…