Алфред Вогт - Светът на не-А

— Какво, по дяволите, е това? — попита той.

Съществото се захили с басово задоволство. Когато заговори, гласът му отекна дълбок като сол-струна на виола.

— Нека приемем, че съм величината „X“ — предложи сакатият.

Вниманието на Госейн се прехвърли от „X“ към младата жена. Тя издържа хладно погледа му, макар че оттенък за подсилване на цвета изби по бузите й. Бързо се беше преоблякла в нова дреха, някаква вечерна рокля. Това бе придало на външния й вид тон, необичаен за Тереза Кларк.

Странно трудно му беше да се съсредоточи върху другия мъж. Даже за неговия трениран мозък нужната преориентация да възприеме президента на Земята Харди като заговорник издигна твърде високо препятствие, за да го преодолее леко. Но накрая изобщо не можеше да се отдръпне от установяването на самоличността.

Бяха предприети незаконни действия. Хората не правеха такива неща, каквото сториха на него, или, да речем, каквото Патриша и Торсън бяха казали. Освен ако то не означаваше, че… Дори Машината намекна за предстояща неприятност. А тя на практика бе изсипала толкоз много думи относно забъркването на фамилията Харди.

Президентът, видян от тъй близко разстояние, притежаваше твърдия поглед на умел защитник на дисциплината и усмивката на човек, който трябва да бъде тактичен и любезен с голям брой граждани. Устните му бяха тънки. Имаше вид, сякаш умее да прекъсне дадена беседа или да поддържа упорито главната тема. Напомняше опитен администратор, бдителен и привикнал да упражнява власт.

— Госейн — заяви той сега, — ние щяхме да бъдем осъдени на лоши позиции, ако бяхме приели управлението на Машината и философията на не-А. Високоинтелигентни сме и способни на всякакво уважение, но крием в своята природа определени безскрупулни качества, които нормално биха ни попречили за солиден успех. Деветдесет и девет процента от световната история е написана от хора като нас и можеш да бъдеш сигурен, че отново ще е така.

Джилбърт се взря в управника. Нещо започна да стяга сърцето му. Беше му казано доста много. Или заговорът се готвеше да излезе наяве, или неясните заплахи, дето вече бяха отправени към него, имаха най-смъртоносни значения. Харди продължи:

— Съобщавам ти това, за да подчертая следващите инструкции. Госейн, няколко оръжия сочат към тебе. Ти съответно ще отидеш безропотно до онзи стол — той махна с дясната ръка, — там ще ти бъдат поставени белезници и ще бъдеш подложен на някои други малки унижения.

Погледът му се премести зад жертвата.

— Торсън, донеси тук необходимите машини — нареди властно.

Пленникът беше достатъчно благоразумен, за да не се надява да избяга от тази стая. Пристъпи напред и позволи да свържат с гривни китките му и страничните облегалки на стола. После наблюдаваше с напрегнато любопитство как едрият мъж дотъркаля маса на колелца с голям брой дребни, изящни на вид апарати върху нея. Торсън прикрепи с лепенки дузина чашкообразни устройства към кожата на Госейн — шест от тях към главата и лицето му, а другите шест към гърлото, рамената и горната част на гърба.

Той разбра, че не е единствената вълнуваща се личност в това помещение. Двамата мъже, Майкъл Харди и чудовището, се наведоха в креслата си. Влажните им сини и жълто-кафяви очи светеха жадно. Патриша кротуваше свита. Бе изтеглила нагоре крака връз седалката и с едната ръка държеше неподвижно цигара до устните. Смукваше автоматично от нея, ала не гълташе дима. Просто го поемаше зад зъбите си и бързо го изхвърляше навън. Тя правеше същото отново и отново.

Джим Торсън бе най-спокойният от квартета. С уверени движения на пръстите изпипа някакви последни нагласявания върху част от машината, която Госейн не успя да види, сетне погледна очаквателно президента Харди. Но тъкмо Госейн пръв наруши тишината и рече с пресипнал тон:

— Мисля, че трябва да ме изслушате за момент.

Той направи пауза не защото беше свършил, а понеже внезапно се почувства отчаян. „В името на здравия разсъдък, какво става тук? — запита се мислено той. — Това не може да се случва на едно почтено човешко създание върху мирната Земя през 2560 година от н.е.“

— Усещам се — подхвана Джилбърт и гласът му прозвуча дрезгаво в собствените му уши — като дете в лудница. Вие искате нещо от мен. Ако уважавате логиката, кажете ми го ясно и аз ще се постарая по най-добрия начин за вас. Естествено — продължи пленникът — ценя скромния си живот повече от всички факти, които бихте могли да пожелаете от моя милост. Със сигурност никой индивид в този не-А свят не е от значение за степента, с която неговите идеи, открития или личност ще се използват във вреда на човечеството. Отделни машини не влияят на равновесието срещу натрупаната научна маса, щом тя служи на решителни смели мъже при защитата на цивилизацията. Туй е било доказано. Не с уникална наука се печели война. — Сега погледна въпросително Майкъл Харди. — За нещо подобно ли става дума? За някакво изобретение от моите дни преди амнезията?