Алфред Вогт - Светът на не-А

Госейн седеше неподвижен на стоманения стол. Сърцето му биеше силно, слепоочията пулсираха и всеки няколко минути се чувстваше слаб и болен от тази реакция. Потта, която се лееше от него, изглежда, нямаше край. „Боя се — помисли той. — Ужасно много се боя.“

Това сигурно идваше от самите колоиди на непозната субстанция. Едно цвете, затварящо своите листенца за през нощта, показва страх от тъмнината, но то си няма развита система, та да пренася сигнала, и никакъв таламус, който да приема и преобразува електрическото съобщение в емоция. Човешкото същество представлява физико-химическа структура, чието усещане за живот води началото си от твърде сложна организация. След смъртта тялото се разлага, а личността оцелява под формата на поредица изопачени импулси-спомени в нервните системи на други хора. С течение на годините тия спомени отслабват. В най-добрия случай Джилбърт Госейн щеше да се съхрани като нервен импулс в разни човешки създания в продължение на половин столетие, като емисия върху филмов негатив — малко повече, и като електронна схема в група катоднолъчеви клетки — може би за две столетия. Никоя от изброените възможности не намаляваше дори частично потния поток от неговата кожа в това помещение почти без въздух.

„Все едно съм мъртъв — каза си скръбно той. — Ще умра. Ще умра.“ И в момента, в който помисли това, установи, че нервите му се късаха.

От тавана плисна силна светлина. Някакъв метален процеп се разширяваше. Нечий глас произнесе:

— Докладвай на господин Торсън, че той е добре.

Изминаха десетина минути и после надолу се спусна стълбище. Предният му край дрънна о пода. Работници започнаха да трополят по него, понесли някаква маса. В бърза последователност машината, която беше вече използвана върху Госейн, и няколко други с различна форма и предназначение бяха свалени в затвора и закрепени към масата. Скоро работниците се прибраха обратно.

Подир тях двама мъже със сурови лица слязоха предпазливо при пленника. Те изследваха ръцете и китките му. Накрая си отидоха и пак настъпи тишина.

Сетне стоманената плоча се отвори още веднъж с плъзгане и дрънчене. Госейн се сви, очаквайки Торсън. Вместо него пъргаво се появи Патриша Харди. След като отключи белезниците, тя каза с нисък настойчив тон:

— Следвай ме по коридора вдясно в продължение на сто фута. Там под главното стълбище ще видиш врата. Зад нея има два реда по-тесни стъпала, които водят нагоре близо до моя апартамент. Вероятно ще можеш да се скриеш благополучно вътре. Не зная. От този момент нататък съдбата ти е в твои ръце. Късмет.

Щом го освободи, изтича пред него. Мускулите на Госейн бяха така схванати, че той се препъваше несръчно на всяка крачка. Но дадените указания бяха правилни. И докато стигна спалнята на момичето, кръвообращението му се нормализира отново.

Лек аромат на парфюм се идентифицираше с това помещение. От двукрилите стъклени врати край леглото с балдахин Джилбърт се взря в атомния фар на Машината. Той грееше толкова близо, че му се струваше — ще хване светлината, ако протегне ръка.

Госейн не споделяше надеждата на Патриша Харди, че ще се укрие успешно в нейната спалня. Пък и сега, преди да научат за бягството му, бе време да направи пробива. Тръгна напред и после бързо се дръпна обратно, когато под балкона минаха в група половин дузина въоръжени мъже. Малко по-късно надзърна навън: двама от тях бяха клекнали зад редица храсталаци на разстояние около сто фута.

Сетне се оттегли в спалнята. Не бе необходимо повече от минута, за да хвърли поглед на четирите стаи от апартамента на Патриша. Избра тоалетната като най-добър наблюдателен пункт. Помещението разполагаше с прозорец и малък балкон, които гледаха към някаква ниша настрани от главния двор. В най-лошия случай можеше да се спусне долу и да прибягва от храст към храст. Той седна тежко на дългата пейка пред огледалото за цял ръст. Почивайки си тук, имаше време да се чуди на постъпката й.

Тя беше поела сериозен риск. Причината бе неясна, ала изглеждаше очевидно, че съжалява за участието си в заговора срещу него.

Мисълта му се прекъсна, понеже една далечна врата скръцна слабо. Мъжът се изправи на крака. Можеше да е младата дама. Точно така. Гласът й се чу тихо момент по-късно пред тоалетната.

— Вътре ли си, господин Госейн?

Той отключи, без да каже дума, и те останаха лице срещу лице от двете страни на прага. Първа проговори тя:

— Какви са плановете ти?