Алфред Вогт - Светът на не-А

— Не. — Гласът беше на „X“. Инвалидът изглеждаше развеселен. Ето че добави: — Ох, наистина е интересно. Тук седи човек, който не осъзнава нито своята цел, нито своите предимства и все пак появата му в този период не може да бъде съвсем случайна. Невъзможността на хотелския детектор на лъжата да проникне в неговата същинска самоличност е безпрецедентно явление.

— Но той говори истината — възрази Патриша Харди, като спусна краката си на пода и остави ръката с цигарата да се люлее свободно. Видът и тонът й бяха твърде сериозни. — Нали детекторът каза, че съзнанието на Госейн не знае самоличността му?

Една пластмасова длан махна покровителствено към нея. Басовият глас беше толерантен:

— Мила моя млада лейди, нека не забравяме, че машините лесно се повреждат. Великолепният господин Кранг и аз — очите му блеснаха важно — доказахме това, за да удовлетворим доста хора, включително твоя баща. — Тук спря за малко. — Не мисля, че каквото и да е твърдение, излязло от Госейн или направено за него от обикновени апарати за тестване на мозъка, трябва да бъде прието от нас.

Президентът Харди кимна.

— „X“ е прав, Пат. Мъж, който погрешно вярва, че е женен за дъщеря ми, може да бъде просто още един психоневротик. Самата поява обаче на такъв човек точно в този момент следва да бъде проучена. А неспособността на хотелския детектор на лъжата да установи самоличността му е толкова необичайна, че, както виждаш — той простря ръка, — даже Торсън се заинтересува. Според мен агентите на Галактическия съюз ни го подхвърлят, за да го прегледаме. Е, ние възнамеряваме да свършим това. Какви са твоите планове, Джим?

— Искам да преодолея блокировката на неговата памет и да открия кой е — отвърна Торсън, свивайки рамена.

— Аз не смятам, че информацията, която получаваме, трябва да се знае от твърде много хора — забеляза „X“. — Госпожице Харди, напуснете стаята.

Младата жена стисна устни.

— Предпочитам да остана — тя предизвикателно тръсна глава. — В края на краищата поех рискове.

Никой не каза нищо. Получовекът й хвърли поглед, който се стори на Госейн непреклонен. Дамата се размърда неловко, после се обърна към баща си сякаш за подкрепа. Големият управник отбягна очите й, въртейки се неспокоен на своя стол.

Тя стана, свъси вежди и подчерта саркастично:

— Значи той също те смути. Ех, не вярвам, че ще уплаши и мене. Някой ден ще пусна в него куршумче, което никой хирург няма да успее да компенсира с пластмаса.

Патриша излезе и затвори с трясък вратата след себе си.

— Мисля, че не е нужно да губим никакво време — настоя президентът.

Не последваха възражения. Джилбърт видя пръстите на Торсън да посягат към превключвателя на машината върху масата. Пръстите мощно се завъртяха. Чу се щракване и бръмчене.

Отначало не се случи нищо. Той се напрегна, за да противостои на енергийните потоци. Но такива липсваха. Госейн безучастно наблюдаваше съоръжението. То жужеше и пулсираше. Подобно на тъй много апарати, имаше собствени специални електронни лампи. За пленника бе невъзможно да разбере дали те контролират скоростта на невидими двигатели, дали усилват някой смътен звук в тялото му, преобразуват енергия, определят времето за промени в незрим процес или пък участват във всяка от стотина други задачи.

Няколко от лампите надзъртаха весело през отворите на закръглен пластмасов кожух. Останалите, той знаеше, бяха твърде чувствителни, та да се излагат на нещо така яростно като обикновената температура и светлина на една стая. Те трябваше да бъдат скрити дълбоко в своите тесни гнезда — само някаква мъничка частица от техните лесно възбудими и гладки форми бе свързана с външната повърхност.

Наблюдението дразнеше очите на Джилбърт. Започна да мига и получените в резултат сълзи замъглиха погледа му. С усилие го отмести настрана от масата и машините й. Движението бе доста внезапно за неговите опънати нерви. В черепа му хлопна удар и пламна остро главоболие. Със сепване осъзна, че точно това му причиняваше машината.

Получи усещането, сякаш потъва към дъното на басейн с вода. Изглеждаше като че ли върху него се упражнява силен натиск от всички посоки, включително и отвътре . Мъжът чуваше, някак от голямо разстояние, спокойния глас на Торсън да обяснява на своята публика:

— Тази любопитна машинка произвежда една разновидност нервна енергия. Потокът се поглъща през дузината разклонения, които свързах с главата и рамената на Госейн, и протича равномерно по каналите, предварително установени в тялото му. Самата апаратура не създава нови конфигурации. Трябва да мислите за нея като за импулс, способен на мига да избяга и от най-малката бариера. Отдръпва се от препятствия, изменящи се приблизително с един процент от онова, което е нормално в работата й. Тя е най-ревностен привърженик на физическата школа по пътя на най-слабото съпротивление.