Алфред Вогт - Светът на не-А

— Да се добера до Машината.

— Защо?

Госейн се колебаеше. Патриша Харди му бе помогнала и с това заслужила неговото доверие. Но по-добре беше да помни, че е невротичка, която вероятно е действала по вътрешен импулс. Жената може би все още не осъзнаваше пълните последици от стореното. Той я видя да се усмихва мрачно.

— Не бъди глупав — сряза го тя — да се опитваш да спасиш света. Нищо не можеш да направиш. Заговорът е по-голям и от Земята, и от Слънчевата система. Ние сме пионки в игра, дирижирана от звездни хора.

Госейн я погледна втренчено.

— Луда ли си? — попита.

В момента мъжът изпитваше някакво чувство за пустота, усещане, че е чул фрази с твърде силно значение. Отвори уста да продължи отново и после я затвори. Спомни си една дума, която Харди бе употребил по-рано — „галактически“. Тогава беше доста напрегнат, за да проумее смисъла й. Сега съзнанието му започна да се отдръпва от хаоса, царящ тук. То се свиваше все повече и повече и накрая се закрепи върху нещо, което Патриша бе казала преди малко.

— Хора ли? — повтори като ехо той.

Дамата кимна.

— Но не ме питай как са отишли там. Аз дори не зная как човечеството е дошло на Земята. Теорията за произхода ни от маймуните изглежда приемлива само докато не я изследваш по-отблизо. Моля те, нека не се задълбочаваме в тази тема. Доволна съм, че те са хора, а не чуждопланетни чудовища. Уверявам те, че Машината не може да направи нищичко.

— Тя би могла да ме защити.

Младата жена се намръщи и уточни бавно:

— Е, да, при това положение. — Пак го погледна изпитателно със светлите си очи. — Не разбирам обаче къде стоиш в цялата тая работа. Какво ти откриха?

Госейн описа кратко и ясно своите преживелици и добави:

— Там трябва да се крие нещо . Машината също ме посъветва да си фотографирам мозъчната кора.

Патриша Харди мълчеше.

— Господи — произнесе накрая тя, — може би те имат право да се страхуват от теб… — После внезапно се прекъсна. — Ш-шт, някой е при външната врата.

Джилбърт беше доловил музикалния звън. Надникна през рамо към прозореца.

— Не, още не тръгвай — настави го бързо жената. — Заключи след мен и напусни само ако претърсват.

Скоро чу стъпките й да се отдалечават. Когато се върнаха назад, те бяха придружени от други, по-тежки.

— Бих искал да видя човека — обади се някакъв мъжки глас. — Защо не ми каза за намерението си? Сега даже Джим Торсън е уплашен.

— Откъде да знам, че той е различен, Елдред? — попита спокойно младата дама. — Разговарях с личност, която изобщо няма спомен за своето минало.

„Елдред“ — помисли Госейн. Трябваше да го запамети. То му се стори повече като първо, отколкото като фамилно име. Господинът подзе отново:

— Ако беше някой друг, а не ти, щях да повярвам на това. Винаги съм усещал, че играеш собствена лична игра. За Бога, не бъди толкоз умна.

— Мили мой — засмя се момичето, — когато Торсън някога заподозре, че Елдред Кранг, командир на местната галактическа база, и Джон Прескот, вицекомандирът, са били и двамата превърнати в привърженици на не-А, тогава ще имаш основание да говориш за лични игри.

— Пат, ти луда ли си дори да го споменаваш? — прозвуча слисан и притихнал мъжкият тембър. — … Но аз възнамерявах да те предупредя. Вече не се доверявам абсолютно на помощника си. Той хитрува и извърта още от пристигането на Торсън. За щастие аз въобще не съм му позволил да открие моите чувства към не-А.

Жената каза нещо, което Госейн не долови. Настъпи мълчание, последвано от безпогрешен звук на целувка, и сетне нейният глас запита:

— Идва ли с теб и Прескот?

Госейн трепереше. „Глупаво е — реши гневно той. — Аз никога не съм бит женен за нея. Не мога да оставя тази фалшива вяра да ме смущава емоционално.“ Емоцията може би беше фалшива, ала се изискваха няколко сериозни терапии, за да се прекъсне влиянието й върху него.

Мелодичен звън пресече мисълта му. Чу, че Елдред и приятелката му отиват във всекидневната. Подир малко вратата се отвори и един мъж произнесе:

— Госпожице Патриша, имаме заповед да претърсим апартамента за избягал затворник… Извинете, господин Кранг, не ви видях.

— Всичко е наред — това бе човекът, който целуна Патриша Харди. — Направете вашето претърсване и после се махайте.

— Да, сър.

Госейн не чака повече. Балконът на тоалетната беше затулен от дърво. Той достигна земята благополучно и запълзя бавно на ръце и колена покрай стената. Нито веднъж през тия първи няколкостотин ярда не излезе от прикритието на храст или дънер.