Алфред Вогт - Светът на не-А

— Във вашето съзнание липсва друг запис по повдигнатата тема — отвърнаха му. — Е, сега да оставим това. Готов ли сте за теста?

— Н-но…

— Без повече отклонения в този момент — каза Машината по-официално. Когато се обади отново, тонът й беше приятен: — В едно от чекмеджетата ще намерите материали за писане. Въпросите са отпечатани на всяка страница. Използвайте времето си. Имате на разположение половин час и няма да можете да напуснете помещението, докато той не изтече. Късмет.

Въпросите бяха според предвижданията на Госейн: „Какво е не-аристотелизъм? Какво е не-нютонизъм? Какво е не-евклидизъм?“

Всъщност не бяха лесни. Най-добрият метод бе да не опитва подробни разяснения, ами да покаже усещане за многоординалността 9 9 Значение при различна последователност на елементите. — Б.пр. на думите и за факта, че всеки отговор би могъл да бъде само някаква абстракция. Започна с нанасянето на познатите съкращения при термините — не-А, не-Н и не-Е.

Завърши за около двайсет минути, после се облегна назад в напрегнато очакване. Машината бе казала: „Без повече отклонения в този момент.“ Изглежда, че тя щеше пак да разговаря с него. В края на двайсет и петата минута гласът й се появи отново:

— Моля, не се изненадвайте от простотата на днешния тест. Запомнете, че целта на игрите не е да подмамва голямото мнозинство от участниците към загуба. Напротив, задачата е всички индивиди да се обучат така, че да използват възможно най-правилно сложната си нервна система. Това може да бъде реализирано едва при оцеляване след пълните трийсет дни на турнира. А сега ония, които не издържаха първия тест, вече са уведомени. Те няма да бъдат допуснати като състезатели през другите игри от текущия сезон. На оставащите — с удоволствие съобщавам, че те са повече от 99 процента — желая добър късмет за утре.

Приключването беше бързо. Той просто бе пъхнал своя лист в съответния процеп. Едно телевизионно око бе прегледало отговорите му, беше ги сравнило по много гъвкав начин с верните и после вписало, че бариерата е премината успешно. По подобен метод бяха преценени изпълненията и на останалите двайсет и пет хиляди участници. Скоро нова група хора щеше да повтори преживяването.

— Искате ли да зададете още въпроси, Джилбърт Госейн? — попита Машината.

— Да — отвърна възбудено той. — Имам насадени в съзнанието си няколко фалшиви представи. С някаква цел ли са поставени там?

— Да.

— Кой ги е поставил?

— Във вашия мозък няма запис за това.

— Тогава откъде знаеш, че съществуват?

— Логично разсъждение на базата на информация — произнесе механизмът. — Фактът, че илюзията ви е свързана с Патриша Харди, е доста показателен за мен.

Госейн се поколеба, сетне изказа мисълта, която го занимаваше напоследък:

— Голям брой психоневротици имат еднакво силни вярвания. Такива хора обикновено се отъждествяват с прочути личности: „Аз съм Наполеон“; „Аз съм Хитлер“; „Аз съм Тарг“; „Аз съм женен за Патриша Харди.“ Към тази категория ли спада моята фалшива вяра?

— Определено не. Твърде важни убеждения могат да бъдат възбудени и чрез хипнотични средства. Вие също попадате под тяхното влияние. Ето защо успяхте да отхвърлите чувството за изненада, когато узнахте, че тя не е мъртва. Вашето възстановяване обаче все още не е пълно. — Последва пауза, след която Машината заговори отново, а в думите й витаеше някаква странна тъга. — Аз съм само един неподвижен разум, слабо усещам какво става в отдалечените части на Земята. Какви планове се кроят, засега просто гадая. Ще бъдете изненадан и разочарован да научите, че не съм в състояние да ви кажа нищо повече по този въпрос.

— Как да го разбирам? — попита Госейн.

— Че вие сте много дълбоко замесен, но не умея да реша вашия проблем. Искам от вас да отидете на психиатър и да направите снимка на своята мозъчна кора. Струва ми се, че в мозъка ви има нещо… ех, не мога да определя какво е то. И това е всичко от мен. Довиждане до утре.

Откъм вратата се чу щракване, когато тя автоматично се отключи. Мъжът излезе в коридора, подвоуми се за момент и после си проби път през забързаната тълпа.

Озова се на непознат павиран булевард. На около четвърт миля северозападно оттук започваха други сгради. Те бяха геометрично подредени на групи от двете страни на магистралата, в чийто далечен край, сред цветя и дървета, се издигаше дворецът на Машината.

Той не беше висок. Внушителните му очертания се бяха потопили в ярката зеленина и великолепието на близката околност. Ала не това завладя Госейн. Съзнанието му се повлияваше, представяше си, разбираше. Там живееха Харди и неговата дъщеря Патриша. Ако той бе дълбоко замесен, тогава същото се отнасяше и за тях. Кое ги беше накарало да насадят в мозъка му убеждението, че е бил женен за някаква мъртва Патриша? Този ход изглеждаше безполезен. Детекторът на лъжата във всяка хотелска група щеше да го разкрие, дори Нордег да не бе подръка, за да го обвини.