Алфред Вогт - Светът на не-А

В подобни разсъждения имаше празнина, но те свеждаха мястото на действие до една човешка нервна система. Преценен в тази светлина, тайнственият играч вече не изглеждаше чак толкоз важен. Той бе някакво схващане на Торсъновия аристотелизъм. На практика можеше да излезе, че това е някой, който е открил безсмъртието и се опитва без адекватни възможности да се противопостави на непреодолимата военна сила. Беше доказал, че малко го е грижа какво ще се случи с всяко тяло на Джилбърт Госейн, и бе почти ясно — ако Госейн II бъде убит, тогава играчът ще приеме поражението на тази фаза от своите планове и ще се обърне към други перспективи.

Да върви по дяволите!

През следобеда на експеримента с дървените блокчета направи продължителен опит да въздейства върху вибратора. Сложността му го изненада. Устройството пръскаше голям брой неуловимо различаващи се енергии. От него се изливаха пулсации с какви ли не дължини на вълната. Той успя да го постави под обсега си, понеже представляваше дребна машина, а многобройните й части бяха близко разположени в четвъртото измерение. Времевата отлика между неизброимите функции не беше от значение.

Ето защо контролът му върху апарата не означаваше нищо, доколкото се отнасяше до неговото бягство. Темпоралният фактор бе важен, когато, задържайки машинката, се помъчи същевременно да запамети структурата на отрязък от пода. Е, не можеше да сколаса и на двете места. Това положение се запази. Просто умееше да контролира или вибратора, или пода — толкоз. Накрая стана ясно, че бандата владее науката за уеднаквяването.

На деветнайсетия ден му дадоха метален прът с вдлъбнат тигел от електронна стомана — материала, използван в атомните централи. Джилбърт предпазливо се пресегна със своето съзнание към скромния източник на електричество в стаята. Бляскавата сила светна в енергийната чашка и започна да хвърля буйно искри към стените и прозрачния щит, зад който чакаха наблюдателите. Изтръпнал, Госейн достигна двайсетия десетичен знак на еднаквост между двата обекта. Сетне връчи пръта на мургавия войник, проводен да го поеме от него. Чак тогава Торсън се разкри. Едрият завоевател беше гениален.

— Хм, господин Госейн — каза той почти с уважение, — бихме постъпили глупаво, ако те обучехме макар и още малко повече от това. Причината не е, че ти нямам доверие… — Джим се засмя. — Аз го нямам. Но мисля, че ти получи достатъчно, за да намериш нашия човек. — Тук смени темата. — Изпратил съм допълнителни дрехи в твоя апартамент. Пакетирай каквото искаш и бъди готов до час.

Другият кимна разсеяно.

Няколко минути по-късно видя как тримата пазачи преместват с лекота вибратора в асансьора, а после Прескот му прави знак с ръка да влезе. Мъжете се натъпкаха вътре зад него. Джон протегна пръст към таблото за управление, когато Госейн с едно-единствено конвулсивно движете го сграбчи и размаза главата му о металната стена на кабината. Щом изтръгна бластера от превързания за бедрото на човека кобур, той пусна тялото, пресегна се към най-близката електронна лампа и я натисна.

Имаше някаква неясна реакция, която приключи. През това време бластерът бълваше своя бял огън и четиримата умиращи мъже се гърчеха върху пода.

Ужасното отчаяно първо действие бе напълно успешно.

Джилбърт дръпна циповете и свали своите дрехи. Подозираше, че в тъканта им са вградени фини уреди и че там се крие поне едничко устройство, чрез което да бъде замаян от дистанционното управление. Съблечен, той започна да се чувства по-добре, но това не стана преди набързо да надене костюма и да си сложи обувките на Прескот. Едва тогава реши, че е готов за нови ходове.

Отвори асансьора и хвърли поглед към непознатия коридор пред себе си. Почуди се за миг къде ли го е отвело натискането на случайно избрания елемент върху таблото. Разбира се, изобщо нямаше значение. С първото спиране само се освободи от вибратора.

Без церемонии Госейн го избута навън и след него безмилостно метна накуп четирите тела. На двайсетина фута забеляза врата, ала не бе време за изследвания. Към това равнище не трябваше да се връща, понеже тук металната топка-преследвач би могла да заличи всичките му надежди. Побърза да изключи нейните пулсации, тъй като му пречеха. Обратно в кабината той задейства друга лъскава лампа. Тя го придвижи до следващия неизвестен участък, пуст подобно на предишния. Госейн „запамети“ структурата на пода близо до асансьорната шахта и й даде пореден номер едно. После изтича с максимална скорост стотина ярда и спря за момент, щом стигна до завой. Точно зад ъгъла човекът „запомни“ малка част и от по-далечния под. Прикачи й кодова буква А.