Алфред Вогт - Светът на не-А

Но операцията отне едва половината от предвидения срок.

После, сам в тъмната стая, където се провеждаха изпитанията, Госейн седна и се взря в образците. Преди бяха раздалечени един от друг на пет сантиметра. Не забеляза никакво движение, ала сега те се допираха. Тънкият лъч светлина, който бе съсредоточен върху тях, маркираше безпогрешно променените им положения. По някакъв начин (макар да нямаше усещане как точно е станало) от неговия допълнителен мозък се бяха разпространили мисловни вълни и управлявали блокчетата.

Господство на съзнанието над материята — старата от векове мечта на човека. Не че Джилбърт беше сторил това без чужда помощ. Употреби всички усилия, за да направи двата паралелепипеда еднакви. Е, те се бяха изменили малко оттогава. Съвсем малко. Навярно телесната му топлина в затвореното помещение им бе повлияла. И светлинният лъч, и околната тъмнина щяха да имат различно въздействие над всяко блокче въпреки абсорбционните лампи, наредени покрай стените, и въпреки най-финия електронен термостат. Без деформатора, разбира се, той не би успял този първи път. Тъкмо устройството беше унифицирало предметите до деветнайсетия десетичен знак. То бе успокоило молекулярното движение на въздуха, уеднаквявайки отчасти атомната структура на масата, върху която бяха поставени образците, на стола му и на самия Госейн.

И все пак крайният импулс излезе от него. Да, ето го началото.

Джилбърт напусна стаята за обучение, а Торсън дойде чрез транспортьора от Земята, за да помага на Кейр при тестовете. Снимките показваха хиляди крехки импулсни линии, които достигаха до допълнителния мозък.

Изпитанията бяха продължителни и накрая към своя апартамент тръгна един изтощен Госейн. Докато вървеше към асансьора, забеляза, че в добавка към неговите обичайни пазачи горе плава някаква малка метална топка, отрупана с бляскави лампи. Отговарящият за стражата Прескот улови погледа му.

— Това е вибратор — обясни хладно той. — Кранг съобщи думите на доктор Кейр, че предстои борба на умове, и ние не рискуваме. Топката ще направи мънички корекции в атомния строеж на стените, таваните, подовете, земята — на всичко, където си бил. Тя ще те следва отсега нататък до самата врата на твоето жилище. — Гласът му стана по-силен. — Вземаме предпазни мерки срещу времето, когато ти ще бъдеш в състояние да се транспортираш оттук до всеки къс материя, чиято структура предварително си „запомнил“.

Госейн не отвърна. Той никога не бе скривал, че мрази Джон Прескот, и сега само го съзерцаваше втренчен. Мъжът сви рамена, но в неговия тон пролича важна нотка, щом погледна часовника си и каза с крива усмивка:

— Джилбърт, нашето намерение е да те привържем с всички налични средства към нас. За тази цел сме ти приготвили скромна изненада.

Минути по-късно, когато запали лампите в своята всекидневна, Госейн още се чудеше какъв би могъл да бъде сюрпризът. Облече пижамата си и се отправи към тъмната ниша, където бяха леглата. Някакво движение върху една от намиращите се в сянка възглавници го спря. В него се взираха чифт сънени очи. Дори сред полумрака той позна моментално лицето. Младата жена седна с ленива грациозност и се прозя.

— Ти и аз непрекъснато се срещаме, нали? — запита Патриша Харди.

Госейн рязко се отпусна върху другото легло. Облекчението му бе огромно, но когато възбудата премина, той си спомни думите на Прескот.

— Предполагам, че ако се опитам да избягам, ти ще бъдеш убита — каза бавно.

— Нещо подобно — съгласи се тя с още по-сериозен вид и добави: — Идеята беше на господин Кранг.

Мъжът легна и се вгледа мълчаливо в тавана. Пак тоя Елдред. Съмненията му относно него започнаха постепенно да изчезват. Питаше се дали Джим бе поискал да унищожи Патриша и дали това беше компромисното предложение на Кранг да се запази нейният живот, без самият той да излиза наяве. Почти си представяше човека, насочващ вниманието на Торсън към факта, че Джилбърт Госейн някога е вярвал в женитбата си с Пат и че някои от емоциите може да са останали. Ето още една връзка за задържането му към тази сделка. Да речем, че така са разсъждавали.

„Великолепният Елдред Кранг — въздъхна. — Единственият високопоставен в цялата афера, който досега не е направил грешка.“ Той погледна дамата с ъгълчето на окото. Тя се прозяваше и протягаше като почиващо си котенце. Изведнъж обърна глава и улови неговия взор.

— Имаш ли някакви въпроси? — кимна му.