Алфред Вогт - Светът на не-А

Каквото и да бе това, той следваше да го приеме и някак да го обърне в собствено предимство.

Джилбърт забеляза, че другият го гледа втренчено, но вече със сериозна физиономия.

— Не разбирам само, Госейн — каза бавно едрият мъж, — къде е твоето място в тая картина? — Видя му се угрижен. — Ти беше буквално избутан на сцената в навечерието на атаката. Явно появата ти е била замислена да спре нашествениците. Признавам, че ни забави, ала не за дълго. В последна сметка комай не си послужил за никаква полезна цел. Нападението се провали не от нещо, което си направил ти, ами поради философията на една раса.

Главата му се наклони много рязко надясно в несъзнателно, но изразително колебание. Изглеждаше погълнат от настоящия проблем. Ето че продължи с дрезгав глас:

— И все пак тук трябва да има някаква следа. Госейн, как си обясняваш съвместното съществуване на уникален не-А свят и неповторим индивид като тебе в иначе обикновената вселена? Чакай! Не отговаряй! Позволи ми да ти обрисувам картината, както я виждам аз. Ние ти дадохме смърт не защото особено искахме, а защото смятахме, че е по-лесно да те убием при опит за бягство, отколкото да се главоболим излишно. Това беше лошо. Дори мисленето от такава гледна точка сочи върху каква ограничена база сме градили своите идентификации. Щом ми съобщиха, че си се появил пак на Венера, просто отказах да повярвам. Наредих на Кранг да те намери и сетне, понеже търсех твоето съдействие, накарах Прескот да изиграе тази малка игра, като ти помогне да избягаш. Така се отваряше възможност за освобождаване от Лавоасьор и Майкъл Харди, чрез доктор Кейр пък научихме нещо за въпросния допълнителен мозък. Ти ще ни извиниш за нашите методи, но бяхме толкова разстроени, когато възникна във второ тяло. Безсмъртие!

Той се наведе напред с леко разширени очи, сякаш преживяваше отново една емоция, разклатила основите на неговото битие. Изглежда, не усети, че е издал истинското име на „X“. Лавоасьор ! Госейн си спомни, че някога е чувал тая френска фамилия, обаче връзката бе смътна.

— Някой е отбулил тайната на човешкото безсмъртие — подчерта Торсън, — при това изпробвано дори срещу нещастни инциденти. Тоест с изключение на онези видове, които могат да се случат с обекти на Земята, където външни лица и техните оръжия имат неограничен достъп. — Мъжът помълча и хвърли пронизващ поглед към събеседника си. — На теб ще ти бъде любопитно да узнаеш къде открихме тялото на Госейн III. Честно казано, винаги съм подозирал Лавоасьор. Съвсем не го виждах обърнат срещу своята стара работа и присъединен към враговете на не-А. И така, аз посетих сградата на Института по семантика на площад „Корзибски“ и…

Той отново се прекъсна, възбуждайки допълнителен интерес.

— То е било там ? — ахна Джилбърт, но не дочака отговора. Съзнанието му беше прескочило отвъд тези думи до едно ново разбиране. — Искаш да кажеш, че „X“ е бил Лавоасьор, шефът на семантиците?

— Нещастният случай с тоя човек стана обществено достояние преди две години — кимна Торсън. — Твърде малко хора знаеха колко е бил тежък. Ех, това не е важно днес. Важното е, че в института е лежала твоята трета материална обвивка. Учените, на които е била поверена, се кълняха, че е донесена само преди седмица и че се очаквало да бъде съхранявана за Игралната Машина. Те се обадили на Машината и проверили, че до няколко дни тя ще изпрати камион за нея. Когато открих тялото, то беше още в своя сандък. Не възнамерявах да го унищожавам, но щом моите хора се опитаха да го извадят от неговия… контейнер, проклетото нещо се взриви.

Той пак притегли стола и седна тромаво. Действаше автоматично, защото погледът му не се отдели от лицето на Джилбърт.

— Ето цялата картина, приятелю — каза със звънлив глас. — Уверявам те, че там имаше един Госейн III. Зърнах го със собствените очи, а той изглеждаше точно като теб и точно като Госейн I. Виждането на твоя трети ипостас 14 14 Лице, същност (гр.). — Б.пр. ме накара да поема най-големия риск в личната ми кариера.

Това изявление комай го облекчи, сякаш чрез обличането на решението си в слово го беше направил окончателно. Джим Торсън се размърда и поверително се наведе по-близо към него.

— Друже, нямам представа какво знаеш ти, но допускам, че е много. — После добави не без ирония: — Не бях сляп за охотата, с която разни люде по нечисти причини са ти давали информация. Обаче те не са от значение. — Тук описа широк жест с ръка, премахвайки напълно другите. — Онова, което ти съобщих преди малко за правилата на Съюза, е достатъчно вярно. Ала както може би се досещаш, всичко туй остава някъде встрани. — Джим се усмихна с вида на човек, приготвил се да разкрие ценна тайна. — Тези договори бяха умишлено нарушени. — Сега стъпи здраво върху пода и каза мрачно: — Енро е уморен от глупостите на Галактическия съюз. Червения иска война в най-голям мащаб и специално ме е инструктирал да унищожа хората на не-А Венера като нарочна провокация. — Най-после завърши с думите: — Заради тебе аз реших да не привеждам в изпълнение заповедите му.