Алфред Вогт - Светът на не-А

Госейн потъна в догадки. Би могъл, разбира се, да се поинтересува за Кранг. Изобщо нямаше представа какво е признала на Джим. Не биваше да говори по теми, за които Торсън не знаеше нищо.

— Мисля, че ясно схващам положението. Ние на Земята и Венера бяхме свидетели как доста лакома междузвездна империя се опитва да завладее нова планетна система въпреки неодобрението на един чисто Аристотелов Съюз. Всичко това е наивно и ужасно — изключителен пример колко невротична може да стане дадена цивилизация, когато не успява да интегрира хуманната част от човешкото съзнание с животинската. Техните хилядолетия на допълнително научно развитие са загубени напразно в усилието да постигнат големина и сила, а всъщност им трябва просто да преминат към сътрудничество. Да, аз имам твърде вярна обща представа. Е, статусът на определени индивиди все още ме учудва. Тук включвам и тебе.

— Аз съм твоя съпруга — каза жената. Госейн се ядоса, че тя умееше да се шегува в такова време.

— Не мислиш ли — укори я, — че не е мъдро да се правят жизненоважни признания? Току-виж подслушвачи… хм, ти знаеш.

Дамата се засмя, после обясни тихо:

— Приятелю мой, Торсън е воден за носа от най-остроумния човек, който някога съм срещала. Господин Елдред Кранг. Уверявам те, че той се е погрижил ние да разговаряме свободно.

Джилбърт пропусна репликата покрай ушите си. Нямаше никакво съмнение относно възхищението й от своя любовник.

— Не е ясно докога Елдред ще бъде в състояние да ни защитава — добави гостенката, наклонила глава. — Торсън ще ни убие, щом това хармонира с неговата цел, така неочаквано и грубо, както унищожи моя баща и „X“. Ако личността зад тебе ни провали, тогава все едно сме мъртви още сега.

Нейното убеждение разтревожи Госейн поради доста странна причина. Тя съвсем явно не вярваше в нищо, което той би могъл да направи. Възможно ли беше всички те да зависят от някакъв индивид, винаги оставащ в сянка? Нямаше ли Кранг свястно решение за деня, когато допълнителният мозък ще бъде най-сетне обучен? Разбира се, зададе въпроса.

— О, Елдред изобщо не разполага с план — отвърна Патриша. — В такъв смисъл ти продължаваш състезанието сам.

Госейн угаси лампата.

— Скъпа Пат — промълви мъжът в тъмнината, — смяташ ли, че допуснах грешка, като се съгласих с предложението на Джим Торсън?

— Непредсказуемо е.

— Ние ще намерим тази тайнствена личност. Сигурен съм.

— И Елдред мисли тъй — отрони тя след кратко колебание.

Отново същият Елдред. Проклет да бъде.

— Защо Кранг не предупреди баща ти?

— Той не знаеше какво точно е било запланувано.

— Искаш да кажеш, че Джим го подозира ли?

— Не. Но „X“ беше близък с моя приятел. Торсън очевидно смяташе, че Кранг ще попречи на неговото елиминиране, и затуй задейства убийството чрез Прескот.

— Наистина ли? — кимна Госейн.

— Да…

Беше му трудно да си представи това. Много лесно бе да повярва, че чудовището се е превърнало в егоцентрик поради своите наранявания. И все пак даже Торсън е изпитвал недоверие към сакатия.

— Струва ми се, че цялата структура на противопоставянето срещу Енро е изградена върху машинациите на Елдред — отсече накрая мъжът и млъкна. Изразявайки мисълта си гласно, сякаш направи човека да изглежда по-голям от живота. Съзнанието му предприе огромен скок. — Той ли е космическият играч на шах?

— Със сигурност не — прозвуча мигновеният отговор от Патриша.

— Кое те кара да мислиш така?

— Разполага със собствени снимки като дете.

— Снимките биха могли да бъдат фалшифицирани.

Тя не отвърна на това и скоро Госейн изостави темата.

— Ами какво ще кажеш за Майкъл Харди?

— Татко вярваше — подчерта спокойно Пат, — че Игралната Машина неправилно го е лишила от придвижване напред въпреки неговите качества. Когато бях малка, споделях възмущението му. Отказах да имам нещо общо с не-А. Но баща ми отиде твърде далеч заради мене. Щом започнах да осъзнавам, че зад тази прекрасна личност — и ти трябва да признаеш, че Харди я притежаваше — стои човек, който нехае за последствията от своите постъпки, аз тайно се разбунтувах. Тогава Елдред се появи на сцената след светкавично издигане в дипломатическата служба на Най-великата Империя и аз осъществих първия си контакт с Галактическия съюз.

— Техен агент ли е той? Моля те, не извъртай.

— О, не. — В гласа й се чувстваше гордост. — Елдред Кранг е един уникален индивид. Тъкмо той ме свърза със съюзниците.