Алфред Вогт - Светът на не-А

— И ти им стана сътрудник?

— По мой собствен начин.

Ето че в тона й отекна нотка, която накара Госейн да попита бързо:

— Как да го разбирам?

— Тази организация страда от доста недостатъци — обяви Патриша. — Тя е само толкова непоколебима, колкото са членуващите в нея нации. Много е лесно, ужасно лесно да пожертваш една звездна система за доброто на цялото. Аз винаги имах това наум и така работех всъщност за Земята. Постоянният личен състав на Галактическия съюз знаеше отдавна за не-А, но не бе способен да го популяризира никъде другаде в галактиката. Различните правителства го свързваха с пацифизъм, какъвто той не е. Те не могат да си представят състояние, при което хората се нагаждат мигновено към изискванията на всякаква ситуация, включително и крайния милитаризъм.

Джилбърт кимна, спомняйки си какво му беше казал Торсън. Сега престана да се чуди защо Енро е избрал тяхната незначителна система, за да провокира своята война. Пряко нападение над едничката невъоръжена планета в галактиката би бил най-безочливият метод да се пренебрегнат договорите със Съюза.

— Елдред пръв откри, че нараняванията, претърпени от стария Лавоасьор при експлозията в Института по семантика преди няколко години, са превърнали тоя велик учен в кръвожадния маниак, когото ти знаеш като „X“ — поясни Патриша.

Аха, отново Елдред. Той въздъхна.

Мълчанието между тях се проточи. С всяка измината минута Госейн ставаше по-решителен, по-мрачен. Не хранеше никакви илюзии. Бе настъпило затишие пред буря. Жестокият алчен Джим бе изтеглен от целта, за която е дошъл в Слънчевата система. И тъй, светът на не-А получи шанса да се въоръжи, а пък съюзниците — допълнителни седмици, та да осъзнаят, че Енро е имал предвид война. Торсън щеше да играе своята лична игра толкоз дълго, колкото дръзнеше, но ако някога се усетеше застрашен, щеше да продължи с тактиката на унищожение.

Госейн можеше да види как неговите надежди отслабват до нивото на самотно същество (е, с шепа неразбиращи помощници като себе си), опълчило се срещу колосалната мощ на една силно ненормална, всеобхватна галактическа цивилизация.

„Това не е достатъчно — помисли Джилбърт с внезапно вътрешно предчувствие. — Разчитам твърде много някой друг да извърши последното чудо.“

В този момент у него се роди първият кълн на отчаяното действие.

Два дни по-късно той отклони два светлинни лъча подред в тъмната стая без помощта на деформатора. Чувстваше събитието. Щом се опита после да го опише на другите, сравни го с „първия път, когато получаваш плаваща ръка при хипноза“. Отчетливо, безпогрешно настройване. Това бе наистина ново усещане в добавка към неговата нервна система.

С всеки изминал ден гъделичкането в тялото му ставаше все по-настойчиво, по-силно изразено и контролируемо. Джилбърт възприемаше енергии, движения, предмети и достигаше точката, в която би могъл да ги идентифицира мигновено. Присъствието на хора наоколо бе като затоплящ огън по нервите му. Той реагираше на най-фините импулси и до шестия ден умееше вече да отделя Лорен Кейр от останалите по дружелюбността, излъчваща се от доктора. Имаше известни оттенъци на безпокойство в чувството на психолога, но те само подчертаваха неговите добри намерения.

Особено го интересуваха разликите в емоциите, изпитвани от Кранг, Прескот и Торсън спрямо него. Прескот беше човекът, който явно го ненавижда. „Джон никога няма да забрави — помисли Госейн — как го уплаших и измамих отново, отивайки в двореца, за да взема деформатора.“ Торсън бе макиавелист. Същевременно предпазлив и непоколебим, той нито харесваше, нито не харесваше своя затворник. Елдред пък бе неутрален. От него се получаваха странни послания. Упоритият и вглъбен Кранг играеше толкова сложна игра, че никакви ясни реакции не успяваха да си пробият път навън.

Всъщност Патриша осигуряваше най-тревожното състояние. Нищо. Пак и пак, щом достигнеше точката, в която би могъл да улови специфичните емоции на господата, Госейн се напрягаше да създаде контакт с душевната тайна на Пат. Накрая трябваше да си направи извода, че за един мъж не е лесно да се настрои току-така на жена.

През тия дни планът му се очертаваше все по-рязко. Той виждаше с нарастващо разбиране, че картината на това положение бе дошла до него (почти буквално!) през Аристотелови съзнания. Не биваше да пропуска факта, че дори Кранг е просто хубав пример как индивидът може да се самоорганизира, без да познава не-А света още от своето детство. Макар и спечелен за делото, не бе посветен в истинския смисъл на думата.