Алфред Вогт - Светът на не-А

— Сътрудничество — това ли е всичко, което каза Кранг?

— Всичко.

„Те предвкусват голяма сделка“ — помисли горчиво Госейн. Пак искаха да следва идеите на друга фигура. Ако се предадеше в такъв момент или се престореше на пленен — той схвана как ще го направи с определено умение, — би означавало да се отрече от всякаква изгода, да се подложи на още по-внимателно наблюдение и да приеме надеждата, че тази работа ще свърши някакъв неизвестен план с брадатия мъж. Ех, да знаеше самоличността макар на един от хората, чиито инструкции изпълняваше! Мисълта му даде почивка.

— Патриша, кой е Кранг?

— А? — трепна тя, докосвайки го с длан. — Не се ли ориентираш?

— В съзнанието ми два пъти се появи внезапно подозрение — отвърна той, — но не успях да проумея как го беше възбудил. Изглежда съвсем ясно, че ако галактическата цивилизация може да създаде подобен човек, тогава би било по-добре да се откажем от не-А и да въведем тяхната образователна система.

— Нещата са наистина твърде прости — реагира спокойно младата жена. — Преди пет години при своята практика на Венера Елдред се усъмнил в не-Аристотеловите претенции на млад колега, който работел заедно с него. Мъжът, както може би се досещаш, бил агент на Прескот. Ето го първия намек за космическия заговор. Дори по онова време всяко предупреждение само би накарало Енро да вземе спешно решение и, разбира се, Кранг нямал представа какво точно е запланувано. Приел, че други биха могли да открият това, което е научил лично, и така се опитал да заличи собствените си дири. Прекарал следващите няколко години в дълбокия космос, правейки кариера в Най-голямата Империя. Естествено той се пригодил към неизбежностите на положението. Сподели с мен, че трябвало да убие сто трийсет и седем души, за да стигне до върха. На стореното там гледа като на нормална поредица от служебни задължения при съвсем обичаен…

— Дявол да го вземе! — избухна Госейн и после утихна.

Сега вече имаше своя отговор. Елдред Кранг, един обикновен венериански не-А детектив, бе предложил някакъв курс на действие. Методът му не бе непременно най-добрият, ала несъмнено се базираше на повече информация, отколкото притежаваната от Джилбърт Госейн. Част от целта — да извади наяве тайнствения играч — щеше до известна степен да компенсира тъжния край на започнатото с такава дързост от него.

Човекът с допълнителния мозък щеше да доказва, че се бие, но току-виж позволил бързо да го пленят. Вероятно бяха възможни някои тежки моменти, особено при проучване с детектор на лъжата. Това обаче беше риск, който следваше да поеме. За щастие подобни апарати никога не съобщаваха сведения, без да ги питат. Все пак, ако лошият въпрос бъде зададен, Кранг трябваше да действа по тревога…

И ето че Госейн отстъпи подред към деветте номерирани структури, оставяйки обозначените с азбуката като резерва, в случай че загази. Тук бе включено съвсем достатъчно объркване — маркирани с цифри и букви характеристики на всеки под, за да оправдаят надеждата му, че ще опази съкровените си тайни. Завърши на коридор с код „7“. Там, преструвайки се, че е дошъл до края на своите възможности, той изгори до основи една стена, като даде накъсо електрическата инсталация, и сетне позволи да бъде заловен.

Госейн трябваше да напрегне здраво тялото си, дано обуздае облекчението, когато видя, че го водят при Елдред Кранг. Последвалото интервю изглеждаше подробно. Но въпросите бяха толкова внимателно подбрани, че детекторът на лъжата нито веднъж не извлече някой важен факт. Щом разпитът приключи, Кранг се обърна към стенния приемник и каза:

— Господин Торсън, смятам, че е безопасно да го заведете на Земята. Всичко тук ще бъде под надзор.

Джилбърт се чудеше къде ли е орловоносият. Беше ясно, че той няма да поеме никакви ненужни рискове и все пак трябва да отиде лично на третата планета. В това бе цялата сол. Търсенето на тайната около безсмъртието не можеше да бъде поверено на подчинени, чиято жажда за живот би станала причина да забравят собствените си задължения.

Едрият вожд стоеше до редица асансьори, където закараха Госейн. Държането му бе снизходително.

— Така си и мислех — подхвърли. — Този твой допълнителен мозък има своите ограничения. В края на краищата, ако сам би успял да се противопостави на голямото ни нашествие, тогава Госейн III щеше да бъде въведен без предварителни приготовления. Истината е, че единакът е винаги уязвим. Даже с частична безсмъртност и няколко тела, за да играе с тях, той може да направи малко повече от който и да е смел мъж. За неговите врагове е нужно просто да заподозрат къде се намира в момента и някоя атомна бомба ще заличи всичко наоколо, преди дори да се усети. — Торсън махна с ръка. — Ние ще преглътнем смъртта на Прескот. Не крия, че аз съм доволен от случилото се. Това поставя нещата в реалното им положение. Фактът, че извърши тоя опит, показва, че погрешно си разбрал моите мотиви. — Той сви рамена. — Приятелю, ние не възнамеряваме да убием космическия играч. Само искаме да споделим с него информацията, която притежава.