Алфред Вогт: Светът на не-А

Джилбърт не реагира, но стана по-предпазлив. По природа аристотелецът не споделяше нищо доброволно. През цялата история борбата за власт, унищожаването на съперниците и експлоатацията на слабите са били същинската природа на всеки неинтегриран човек. Юлий Цезар и Помпей отказват да се споразумеят за Римската империя; Наполеон Бонапарт, отначало честен защитник на своята страна, по-късно става неуморим завоевател. Такива бяха духовните предци на Енро, който не желаеше да отстъпи никому галактиката. Дори сега, когато Торсън седеше тук, потискайки амбицията си, неговият мозък сигурно му досаждаше с планове и виждания за блестяща съдба. Госейн се зарадва, щом гигантът промълви:

— Е, хайде да вървим. Изгубихме достатъчно време.

Да, трябваше да приключват и да намерят окончателното решение.

Градът на Машината беше основно променен. Бе имало битка и навсякъде се виждаха разрушени сгради. Когато стигнаха до двореца, Госейн не се изненада, че Джим Торсън е изкарал предишните няколко дни на Венера.

Резиденцията бе превърната в очукана пуста развалина. Джилбърт бродеше с другите по нейните голи коридори и през разбитите помещения с някакво носталгично чувство за все по-западаща цивилизация. Стрелбите из отдалечените улици плетяха своеобразен пулсиращ фон за движенията му — едно непрекъснато мърморене, дразнещо, многозвучно. Торсън забеляза кратко:

— Те са точно така зле тук, както и на Венера. Сражавали са се като безумни маниаци.

— Това е равнище на абстракция в не-А смисъл — каза прозаично Госейн. — Пълно нагаждане към нуждите на положението.

— Аааа! — възкликна Джим отегчен, после се завъртя. — Усещаш ли нещо?

— Нищо — отвърна искрено спътникът му, поклащайки глава.

Те се добраха до стаята на Патриша. Стената, в която преди се намираше деформаторът, зейна срещу тях. Стъклените балконски врати лежаха натрошени на парчета върху пода. Госейн се взря през празните рамки към мястото, където някога — сякаш скъпоценен камък в короната на зелената Земя — се извисяваше Машината. Сега там личаха струпани хиляди тонове почва, вероятно с намерение да заравнят всички следи от символа на една световна борба за здравомислие. Само че в момента булдозерите не работеха. Неприятната за окото пръст тъмнееше на множество купчини и изглеждаше забравена.

Не успяха да намерят никаква нишка в двореца и след малко цялата група се отправи към дома на Дан Литъл. Къщата беше непокътната. Автоматите бяха съхранили чистота и спретнатост навсякъде. Помещенията миришеха на свежо, както ги бе оставил. Сандъкът от деформатора стоеше в далечния ъгъл на всекидневната. Адресът „Институт по семантика“, на който Игралната Машина възнамеряваше да бъде изпратен, му се видя огромен върху обърнатата към стаята страна. Джилбърт отиде при него, сякаш внезапно осенен от важна мисъл.

„Защо пък не?“ — каза си.

Въоръжена армия маршируваше по улиците на някогашния процъфтяващ град. Ята от самолети се носеха из небето. Над тях висяха космически кораби, готови за най-ужасното. Роботанкове и бързи коли гъмжаха по всички съседни преки. Те се движеха в мълчаливи процесии и превземаха известния площад. После хора и машини от всички посоки се изливаха през вратите в сградите. При декоративното стълбище с много портали Торсън посочи издълбаните сред мрамора букви. Госейн спря за миг и прочете древния надпис:

Това бе като стон през вековете. Тази фраза съдържаше част от значението, когато то засягаше човешката нервна система. Безброй милиарди бяха идвали и умирали, без дори да подозират, че техните положителни вярвания са спомогнали да възникнат разстроени мозъци, с които те са се противопоставяли на реалностите на своите светове.

От най-близкия вход се показаха мъже в униформа. Един заговори Торсън на някакъв език, изобилстващ със съгласни. Орловоносият се извърна към Госейн.